В рубриката "Културен код", в навечерието на 1 ноември – Деня на народните будители, си припомняме спомени от миналото на програмата "Христо Ботев" чрез разказа на дългогодишния журналист и водещ Стойчо Стоев.
В интервю за Terra Култура, Стоев се връща към 1977 година – времето, в което започва своята професионална връзка с радиото, където често се завръщал след кратки отсъствия, като към свой втори дом.
"Това са най-хубавите градивни години, – споделя той. – През тях срещнах изключителни хора и работих с уникални колеги. Деликатността на времето и същността на работата се потвърждават, когато си спомням за моите преподаватели – Веселин Димитров, Марко Семов и други от същото ниво. Те бяха невероятни."
За Стойчо Стоев магията на радиото остава жива и до днес, дори след 47 години в ефира. Той припомня в предаването думите на проф. Веселин Димитров, изключителна фигура в радиожурналистиката:
"Това, че имаш правото да говориш пред национален микрофон, не те прави най-умния, нито те издига на пиедестал. Говори на хората така, сякаш сред тях има по-умни и по-ерудирани."
За Стоев тази философия на смирение и реализъм е основата, върху която се изгражда истинската връзка между тези, които са в студиото, и слушателите от другата страна на микрофона.
През януари идната година Българското национално радио ще отбележи своя 90-годишен юбилей. "Радиото ми е батко", разсъждава Стоев с усмивка, "по-голямо е с 20 години от мен, но ако погледнем по-философски – радиото е по-голямо от всички нас."
В предаването Стоев коментира и езика на съвременната политика, в който "думи като "народ", "суверен", "бъднини" – в политическите лозунги си остават тотално празнословие."
В звуковия файл, излъчен по програма "Христо Ботев", слушателите могат да се потопят в спомените и философските разсъждения на Стоев – едно вълнуващо пътуване през годините на неговата кариера.Чуйте разговора в звуковия файл.
