Защо гласувам? – въпрос, който води действията ни в ден на избори. "Хората, които не могат да си отговорят по принцип не гласуват", казва Венци Георгиев. Той е член на избирателната секция в Лас Вегас, САЩ. Казва, че в този американски град живеят близо 7800 българи, но все по-малко гласуват. След избирателната еуфория през 2021-ва, когато са гласували 860 човека в секцията в българския ресторант, на миналия вот през юни 2024-а гласоподавателите са били едва 300. Шестите предсрочните избори там все още са в ход – Западният бряг на САЩ е едно от местата, където поради часовата разлика изборите приключват най-късно. Венци Георгиев се надява да успеят да увеличат поне малко активността, но е скептичен:
"Намаляват хората, които гласуват, просто казват "няма за кого". Може да е оправдание, но може и наистина да има едно объркване у хората, тъй като те бяха предадени на няколко пъти от две съществени партии, които се очакваше да направят някои промени. Говори се, че във Вегас живеят около 7 800 човека, а по-малко от 5% гласуват. Това показва безсмислеността на серията усилия да се направи нещо – нищо не излиза от тия гласувания, само се разходват суми. Да, емоционално е, доста хора идват тук и изкарват деня като някакъв празник. Според мен другият проблем е, че се гласува само в един ден. Може би е хубаво да се направи така, че да се гласува в продължение на една-две седмици, подобно на изборите в САЩ" – разсъждава на глас Венци Георгиев, но не скрива личната си надежда избраниците му да имат по-висок резултат, за да направят съответните промени: "Аз гласувам, защото искам да променим нещо в България, обаче резултатът винаги е отчайващо слаб."
Сред българите в Лас Вегас, които използват изборния ден, за да се разходят като на празник до известния в града "български ресторант", където от години се приютява избирателната секция, е Владимир Чакалски. От четвърт век е в САЩ, но в родината се е прибирал едва няколко пъти, затова не счита за морално да гласува, въпреки че има това гражданско право:
"Аз не съм дошъл да гласувам, защото след като живея толкова дълго време в Америка не смятам, че имам знанието, че познавам кандидатите, за които трябва да се гласува. Нямам и моралното право да определям съдбата на хората в България. Нямам никакви роднини там и получавам информация само от медии, социалните мрежи като фейсбук и пр. – не мисля, че е достоверна, там всеки може да пише каквото си иска. Така че човек, ако живее в държавата, има съвсем различен поглед на нещата и вижда по по-различен начин какво става. Дочувам от мои приятели, че България е по-добре в момента отколкото беше преди 25 години, когато аз я напуснах. Желая на всички животът да се подобрява в България. Но едно от нещата, които ми прави впечатление е, че там се гласува за 10-15 партии. Няма как да стане с толкова много партии! Тези партии трябва да се обединят по някакви критерии и не повече от 3-4 партии трябва да се борят за властта в България, така че да има отговорност."
"Наистина има прекалено много политически партии – потвърждава и Петя Балова в разговор със сътрудника ни в Лас Вегас Мария Самичкова. Петя е дългогодишен емигрант с успешна кариера на инфраструктурен инженер. Би искала политиците от по-малките партии да намерят начини да контактуват и да се обединят под общи идеи – това ще улесни гласуващите "защото така хората са много разделени и малките партии естествено взимат от гласовете на големите".
Надеждата на г-жа Балова е да не ходим отново на предсрочни избори напролет:
"Гласувам с желание да се оправят условията за живот за близките ни в България – аз ще продължа да помагам, но и държавата да направи своето за чедата си. Повече хора да се върнат в страната, да има международен авторитет. Въпреки че тук сме повече от 30 години, продължавам да се надявам един ден чудо да стане."
Вижте също:
Интервюта и снимки: Мария Самичкова
Редактор: Елена Каркаланова
