Епилепсията е често срещано неврологично заболяване, то засяга 65 милиона души, което прави 1% от населението на планетата. Пристъпите при епилепсия могат да са свързани с увреждане на мозъка или семейна обремененост, но често причината е напълно неизвестна.
При около 30% от заболелите се наблюдава медикаментозно-резистентна епилепсия, която създава сериозен проблем за овладяването на пристъпите и нарушава качеството на живот.
Асоциация на родители на деца с епилепсия и Портал на пациента, с подкрепата на УМБАЛ "Св. Иван Рилски" стартират информационна кампания за резистентна епилепсия "След хапчето".
Мисията на кампанията ще бъде да освети пътя и да даде нови решения на хората с епилепсия и близките им, при които лекарствата вече не действат.
"Има епилепсии, които се лекуват лесно с един антиепилептичен медикамент, т.е. дава се едно лекарство и пациентът няма нито един пристъп след това. Има пациенти, които се лекуват трудно. Ако първия медикамент не действа, може да се опитат втори, трети, като вероятността за успех намалява значително с всеки следващ медикамент. Това, което искам да подчертая, е, че 1/4 от епилепсиите са медикаментозно-резистентни и колкото и да се опитват лекарства не може да се помогне.
При тези пациенти се осъществяват изследвания с цел преценка на възможността за хирургично лечение, при което да се отстрани епилептогенната зона – зоната от мозъчната кора, която поражда пристъпите. Ако не може да се предложи и хирургично лечение, тогава вече се търсят други варианти като вагусовата стимулация“ – обяснява неврохирургът проф. Красимир Минкин от УМБАЛ "Св. Иван Рилски".
Nervus vagus e нерв, разположен в шийната област. Той е смесен нерв, като 80% от влакната провеждат сетивна информация, а останалите 20% от тях носят моторна информация. Устройството за стимулация на вегетативната нервна система (вагусов - нерв стимулатор - ВНС) работи подобно на сърдечния пейсмейкър и се имплантира под лявата ключица. Възстановяването протича бързо, а процедурата е безболезнена. Пристъпите обикновено се редуцират с 20-50%.
"Дъщеря ми е минала през почти всички лекарства, които са подходящи като терапия за този вид епилепсия. Пробвали сме и такива, които са ни давали надеждата, че ще ѝ помогнат за разреждането на пристъпите. Проблемът при резистентната епилепсия е, че в един момент лекарството спира да действа. През 2021 г. обсъдихме идеята при нея да се приложи вагусов стимулатор. Пристъпите на дъщеря ми не спряха изцяло, но значително се разредиха. Поведението ѝ се промени – тя стана по-жизнена и контактна, споделя Антоанета Витева, майка на дете с епилепсия.
При имплантиране на ВНС при епилепсия се цели да се намалят абнормните импулси, които генерират епилептичните пристъпи. Стимулаторът се употребява в света от много години. У нас се прилага за първи път през 2013 г., когато влиза в списъка на НЗОК за приложение при деца. В момента в България са имплантирани 25 пациенти. Преди три години ВНС е реинбурсиран от Здравната каса и при възрастни пациенти.
"Този вид терапия води при около 50% от пациентите до 50% намаление на пристъпите, което за някои много тежки епилепсии е съществено постижение. Когато тежките пристъпи, свързани с травматични падания или честите епилептични статуси бъдат намалени наполовина, това означава, че има голямо облекчение в живота на пациента, а това рефлектира и върху живота на неговото семейство. Това води и до намаляване на броя на хоспитализациите, съответно и до по-малки разходи за здравната система. Има и пациенти, при които стимулаторът няма толкова съществен ефект върху тежестта на пристъпите, но те пък посочват други благоприятни ефекти – намаляват страничните ефекти от лекарствата, чувстват се по-бодри, по-адекватни, по-работоспособни, а това в значителна степен подобрява техния всекидневен живот. А това е целта на всяко лечение – да се подобри максимално живота на пациента", споделя опита си неврологът доц. Петя Димова от УМБАЛ "Св. Иван Рилски".
Информационната кампания за резистентна епилепсия "След хапчето" ще включва интервюта и видеа със специалисти, както и с пациенти и близките им. Те ще се разпространяват в социалните мрежи и българските здравни информационни сайтове.
