Преди 131 години в Солун български интелектуалци основават ВМОРО

Датата 23 октомври, която запознатите с македонските дела свързват с основаването на ВМОРО/ВМРО преди 131 години в Солун, вече 17 години се чества в Северна Македония като държавен празник и е неработен ден в страната. Тази несъмнено важна за македонските българи дата беше обявена за "Ден на македонската революционна борба", припомня Атанас Величков, гл. редактор на сайта "Трибуна.мк" в Скопие.

"Днес, 17 години след обявяването на 23 октомври за държавен празник и 131 години от създаването на Организацията, на власт в Северна Македония е ВМРО-ДПМНЕ. Огромната част от македонските граждани знаят, че между историческата организация ВМРО и политическата партия ВМРО-ДПМНЕ няма абсолютно нищо общо. Като прибавим и излъганите надежди на не един и двама македонски българи, които са се включили с най-чисти намерения в изграждането на тази партия, нещата стават още по-ясни. Днес в Северна Македония се чества "Денят на македонската революционна борба", но няма почит към революционерите от 23 октомври 1893 г. Те посмъртно са обект на едно фалшиво обожание от страна на още по-фалшиви патриоти, които дори не искат да приемат българския произход на своите "кумири". Говорят и пишат всякакви небивалици за Гоце Делчев и го приравняват с някакъв страхливец и нагаждач, който се писал българин, защото щял да остане без образование. Иван Михайлов пък е "осъден" посмъртно като "колаборационист с Хитлер", нещо за което коментар не е нужен.

Днес в Северна Македония името на ТМОРО/ВМОРО, тоест абревиатурата МОРО – "македоно-одринска революционна организация" е нарочно забравено, не е написано никъде, за да се заличи единството в борбата на македонските българи, тракийските българи и българите от свободна България. В Северна Македония се използва термина МРО (Македонска револуционерна организациja), което е ярко доказателство за виртуалната реалност, в която живее македонското общество", пише Величков.

"Разисква се дълго върху целта на тази организация и сетне се спряхме върху автономията на Македония с предимство на българския елемент. Не можахме да възприемем гледището за пряко присъединяване на Македония към България, защото виждахме, че тук ще срещнем големи мъчнотии поради противодействието на Великите сили и аспирациите на съседните малки държави и Турция. Минаваше ни през ума, че една автономна Македония сетне би могла по-лесно да се съедини с България, а в краен случай, ако това не се постигне, че може да послужи като обединително звено на една федерация на балканските народи“, казва Христо Татарчев в своите спомени.