Не се очакват съществени изменения с цел ограничаване или затягане условията за експлоатацията на дронове. Това каза пред БНР Даниела Минчева, ГВА.
Тя припомни, че от 2019-а има европейскo законодателство за непилотираните въздухоплавателни средства. Влиянието върху безопасността се отчита в зависимост от теглото на дрона, неговите технически спецификации и вида на полета. А от началото на тази година търговците трябва да продават дронове с посочен клас. За класификацията отговарят вносителите и дилърите. За най- леката категория – потребителската, Минчева посочи, че няма особени промени. За потребителите изискванията са да се лети до 120 метра височина, а дронът винаги да е в полето на видимост на пилота. Машината да не е по-тежка от 25 килограма.
"Не се предвижда съществено изменение на този регламент. Ще има редакционни изменения през 2025 година".
Минчева обясни, че от следващата година всеки нов дрон ще идва и с листовка за стъпките, които трябва да се предприемат за безопасна експлоатация. Но листовката "малко се губи" в цялата документаци, посочи тя.
ГВА провежда и онлайн обучение за използването на непилотирани въздухоплавателни средства.
"Обучение и изпит – всичко е в онлайн среда. Над 3000 човека са преминали изпита за дроновете, които могат да се използват свободно. Валидността е 5 години. Изпитът е теоритичен и обучението е безплатно. Разглеждат се минималните изисквания за безопасна експлоатация, запознават се с регулациите".
Въпреки изискванията на европейското законодателство, в България все още няма обособени зони, предвидени за безпилотни летателни средства. Т. нар. Ю-спейс (U-space) пространство би трябвало да се управлява от административно посочени оператори. Нещо като РВД за дронове, което да следи трафика. В определената за специална зона около град Раковски няма интерес от U-Space оператор. За София се планира U-Space пространство в южната част на града, каза Даниела Минчева.
"За да има U-Space пространство трябва да има Ю-спейс доставчик. В момента няма".
ДП РВД е с най-голям потенциал да поеме управлението на подобно пространство, става ясно от думите на Троян Петров от РВД.
"От няколко години работим по изграждане на система, която е по-скоро за управление на трафика на дронове. Операторите на дронове ще могат да получат информация за структурите на въздушното пространство, за другия трафик на дронове, за трафика на пилотираната авиация, за да имат ясна картина къде оперират и да го правят безопасно.
Мисля, че в бъдеще нещата ще станат малко по-строги за дроновете.
Ние създадохме изисквания за система, която ще може да предоставя информация на всички оператори на дронове - да си планират операциите, да получават разрешение, да работят в рамките на това U-Space въздушно пространство, което е право, но не е задължение на държавите. Предвидено е тя да работи на територията на цялата страна. Когато стане готова, всеки през приложението на телефона си ще може да се регистрира и да види къде е, както и дали там има географски зони за дронове, които са част от регламентите на ЕС.
Географските зони за дронове не са единственото препятствие пред операциите с дронове. Структурите на въздушното пространство за целите на българската армия също са валидни ограничения и са в аеронавигационната публикация на България. Дроновете са въздухоплавателни средства и не могат да летят там".
Докато за цивилните дронове е лесно решението, за определените като "държавни безпилотни въздухоплавателни системи" не е така.
Нямаме правна норма, която да регламентира как нашата страна точно да използва държавните безпилотни въздухоплаветелни системи, каза професор Петър Христов от катедра "ВВС и ПВО" на Военната академия в София.
"Тези от въоръжените сили, полицейските формирования и от митниците. Няма единен регистър за такива средства без пилот.
Първата междуведомствена среща е направена и работим съвместно с Асоциацията на българската авиационна индустрия, с ВВС.
Надявам се в скоро време Министрески съвет да излезе с предложение.
Работим за създаване на Закон за използване и защита на въздушното пространство".
За да може при нужда от използването на дронове при специализирани акции на разузнаването, митниците, военните да я няма тромавата процедура по разрешение за ползване и "отцепване" на нужния район, а при военни учения каналите за комуникация с военните дронове да не бъдат смущавани, дори и от нерегламентираните сигнали в отцепената за учение зона.
Пълен абсурд е при обществени поръчки публично да се знаят честотите за комуникация на специализираните дронове, смята Петър Христов.
Той не вижда пречка дори и при наличието на европейско закожнодателство, страната ни да уреди правилата за използване на дистанционно управляемите държавни дронове, защото бъдещото законодателство е важно и за партньорите ни в НАТО.
"Ще има процедура, но тя трябва да се развива.
Все още Законът за гражданското въздухоплаване спира тестването на средства, произвеждани от фирми".
С висяща за изпълнение директива за непилотираните въздухоплавателни средства и с неясноти по законодателството за военните се задава ремонт на Закона за гражданското въздухоплаване.
ЗГВ – то е от 40 години, казва Тодор Иванджиков от Асоциация на българската авиационна индустрия.
"Ако имате добри юристи във ВВС, МО, Военна академия, Долна Митрополия да направим едно събиране и да помислим върху обединяването и промяната на ЗГВ-то. Кърпим, кърпим, кърпим...Стигна до второ четене промяната на ЗГВ-то и парламентът падна. Пак започваме от първо четене. Наистина сме в центрофуга, от която трябва да излезем в един момент. Надявам се държавата да излезе, за да може да променим законите, да имаме по-голяма свобода, да си помагаме и да работим в синхрон".
