3
Сегашните деца имат огромен ресурс за справяне с трудности, различен е ресурсът им. Не бива да обобщаваме и не бива да говорим за цяло едно поколение, че е зомбирано и изгубено, каза психотерапевтът Димитрина Проданова в интервю пред БНР.
В предаването "12+3" тя сподели за работата си с тийнейджъри, за трудностите в живота и представи новата "Книга антидепресант".
"Аз имам чувството, че има повсеместна стратегия, по която се прокарва в обществото, че съвременните деца са тъпи и неспособни да оцеляват", коментира психотерапевтът.
Според нея, "ако един родител прави това, което осигурява на детето си, като активности и ангажименти и го прави за себе си, ще настане баланс". "И самите родители няма да бъдат далече от децата си", каза Проданова.
Тя даде пример със себе си и сподели, че самата тя е ходила на уроци по рисуване заедно с децата си и когато тя споделила в кабинета си, -младите пациенти възкликнали – "леле, колко яко".
За "Книга антидепресант" призна, че е сериозна книга и не се чете на един дъх.
"Всеки сам трябва да намери своя антидепресант, за мен са семейството, работата и моите хобита. В кабинета децата ги насочвам към техния ресурс. Идентифицираме нещата, които им носят радост и основно да правят това, което ги кара да се усмихват", препоръча психотерапевтът.
И допълни:
"Има черти, които сме съхранили, но в детството те са били по- обострени, силни, така че трябва всички да си припомняме какви деца сме били. Често се стремя да бъда детето, което съм била – да имам този ресурс, които е имало детето в мен."
Тя посочи, че в критични и тежки моменти в живота, човек трябва да има "въжето", което ще го изтегли и това "въже" е вярата – независимо дали е в Бог, карма или някаква висша сила.
"Истината е, че всеки сам си носи кръста, но когато трябва да си го понесеш кръста имаш нужда от семейството и приятелите. Но всеки избира как да го понесе, какви хора да допусне до себе си. Основното е да потърсиш ресурса в себе си, защото ние сме безгранични същества и когато ни се случи нещо тежко, да стигнем дъното – трябва да решиш – да се предадеш или да се отблъснеш. Ресурсът трябва да се търси", коментира Димитрина Проданова.
Тя сподели и за проучване на онкоболни пациенти, което сочи, че повечето са тип С, който поставят себе си на 15-ото място.
"Най-важно е да осъзнаем по-рано, че сме същество, създадено с право на свободен избори. Затова избираме с какви хора и активности да запълним живота си. Нямаме право да сме безотговорни към себе си. Когато говорим за тези тежки диагнози - онкологични автоимунни , в психологията това са хората, които забравят за себе си. Оздравяването започва, щом осъзнаеш, че ти имаш нужда да се погрижиш за себе си", сподели Димитрина Проданова.
И разказа, как тя в труден момент си е пожелала да получи знак. На улицата намира малко, гумено жирафче и решава да види какво означава в речника на символите.
Цялото интервю чуйте в звуковия файл.
