За съживяване на региона във Видин възлагат надежди на бизнеса

Общо 18% от българите през миналата година са били изправени пред тежки материални и социални лишения, сочат данните на Евростат. По този показател България е на второ място в дъното на класацията, след Румъния. У нас делът на хората, живеещи в лишения, е почти три пъти по-голям от средния за страните от Европейския съюз, който е 6,8%.

В област Видин, която е сред тези с най-висока безработица и най-ниски доходи на населението в страната, се надяват на бизнеса, за да подобрят състоянието си, но засега благоприятна тенденция не се очертава. Видин е и областта с най-ниска раждаемост и най-застаряващо население, защото безработицата и липсата на перспектива изгониха младите още преди години. Дияна Ангелова е от тези, които са се върнали:

"Живяла съм по други градове на България, винаги си ме тегли насам и когато имаш желание, винаги намираш някакъв начин, по който да се справиш, било то финансово или нещо друго."

Майка е на три деца и не крие, че се стига и до лишения, но не и за жизнено необходимото.

"Примерно няма да излезем на ресторант два пъти в месеца или нещо такова, но това не е нещо, което се преживява трудно."

Данните на Евростат сочат, че през миналата година все пак делът на хората в България, живеещи в тежки материални и социални лишения намалява. В сравнение с 2022 година понижението е с 0,7%, а от 2015 година спадът е наполовина. Делът на хората, живеещи в лишения обаче продължава да е твърде висок.

"Поръчките са намалени драстично в почти всички браншове. Това във Видин се усеща доста осезаемо, но повечето от фирмите, които работят с Германия в момента са в едни застой, което води до липса на средства. Същевременно сме свидетели на това, че трябва да увеличим още веднъж минималната работна заплата. Това неминуемо ще доведе до съкращение на хора. Вместо да плаща на 100 човека, ще плаща на 80, за да може с тоя фонд "Работна заплата", който има, горе-долу да успее да издържи фирмата", коментира председателят на Видинската търговско-промишлена палата Красимир Кирилов.

Данните на Евростат сочат, че в страната ни делът на хората, изпитващи материални и социални лишения, намалява, но във Видин няма изгледи спадът да се задържи:

"На фона това, което беше преди 5,6 години, започна да се усеща един, не мога да кажа бум, но имаше един сериозен растеж, фирмите започнаха инвестиции, в момента можем да видим точно обратното. Тези фирми съкращават хора, което означава, че нямат работа, тези инвестиции са били свързани вероятно и с някакви кредити, дано не са, но ако са, това означава още по-голямо намаление на платежоспособността на тези фирми, което неминуемо води надолу само."

"Постепенно оборотът спада, хората намаляват. Усеща се това нещо, когато се вземат заплати, когато се вземат пенсии, хората идват. Дори казват: "Нали мога да си позволя и едно сокче да изпия?" Те биха искали това да го правят ежедневно, но най-вероятно не им стигат средствата за такива допълнителни неща."

"Живея, бих казала нормално. Не се лишаваме от нищо, нищо, което трябва на човек всеки ден. Когато искам да отида на театър, ходя, но не много често... За себе си бих казала, че ми е трудно да си купувам книги, пък това ми е слабост, страст", обясни Диана Сиракова.

За съживяване на региона, във Видин възлагат надежди на бизнеса. За да има повече работни места и съответно по-високи доходи за хората, вниманието трябва да се насочи към квалификацията и професионалното обучение, казаха от Видинската търговско-промишлена палата. Във видинската професионалната гимназия "Михалаки Георгиев" образованието е в областта на туризма. Гимназията предлага обучение по професии и специалности в областта на туризма по професионално направление "Услуги за личността". Това са професия "Готвач", и професия "Ресторантьор", като тук вече има две специалности - "Производство и обслужване в заведенията за хранене и развлечение" и специалност "Кетъринг".

"Тук имаме варианта дневна форма на обучение и дуална форма на обучение. Това означава, че в 11-и и 12-и клас учениците преминават в реална работна среда. Два или три дни от седмицата. Те сключват договор с работодател и съответно този работодател се задължава да им изплаща парични възнаграждения", каза директорът на училището Стефка Лалова.

Това е бъдещето в професионалното образование и обучение, защото учениците придобиват умения в реална работна среда, което е плюс за тяхното бъдеще. Приемът в училището се прави след предварителна заявка на работодатели. Учебното заведение провежда консултиране и кариерно ориентиране с учениците, както и различни анкетни проучвания сред родителите и учениците. Ръководството на училището е в непрекъсната връзка с бизнеса, каза още Стефка Лалова:

"Бизнесът е този, който прави заявката за необходимите професии и специалности, като не на последно място поставяме и тези, които са с очакван недостиг на специалисти на пазара на труда и които са защитени от държавата."

Цялата тема може да чуете в звуковия файл.