По последни проучвания най-много гласове на парламентарните избори в Австрия на 29 септември ще събере крайнодясната "Партия на свободата". Но през последните седмици управляващата "Народна партия" почти заличи 10-процентната преднина на популистите.
Твърде вероятно е тези две партии да управляват заедно алпийската република след утрешния вот.
Австрийското вето върху отварянето на сухопътните граници на Шенген за България и Румъния почти отсъстваше от предизборната кампания.
"Три са големите теми - поскъпването на живота, особено след началото на войната в Украйна," казва Флориян Кленк, главен редактор на политическия седмичник "Фалтер".
"Другата голяма тема - очаквано - е миграцията, но по отношение на сирийските и афганистанските бежанци, а не на украинските, които са значително повече. Свързана с миграцията е и темата за терористичната заплаха, особено след няколко предотвратени нападения. А третата тема се появи в последния момент на кампанията - катастрофалните наводнения извадиха от нафталина темата за опазването на климата."
Ще се отразят ли наводненията на изборния резултат?
"Много е трудно да се предвиди, макар да е известно, че в кризи подкрепата за управляващите расте. Може би канцлерът и неговата "Народна партия", както и Зелените, които също са в правителството, ще получат някой и друг глас повече, но като цяло социолозите не могат да дадат категорична прогноза. Значение има, разбира се, и отношението на крайнодясната "Партия на свободата" към тази тема - лидерът ѝ Херберт Кикъл твърди, че няма климатични промени и че живеем в екодиктатура."
Преди вота в Австрия: Всички срещу крайната десница, която има шанс да спечели
Нека добавим към неговите послания още превръщането на Австрия в крепост с хомогенно население - Австрия на австрийците, затворено общество в затворени граници. Списание "Фалтер" описва Херберт Кикъл като "дилър на политическа отрова", а Флориян Кленк описва тази политическа отрова:
"Кикъл е еманацията на нелибералната демокрация. Той не отрича демократичните избори, но според него другите партии, системните партии, са сбирщина на корумпирани елити, които са се съюзили срещу него. За свои врагове Кикъл е обявил още медиите, и особено обществените медии. Открито напада правосъдието. Или с други думи - политик, който се явява на демократични избори се обявява срещу всички контролни механизми в една правова държава - медиите, правосъдието, парламента. Освен това Кикъл има най-малко две лица - едно за телевизионните студия, и едно за пред симпатизантите."
В това се е убедила и Нина Хорачек, която наскоро издаде книгата си: "Какво ни казва Кикъл".
"За мен беше важно да представя неговата партия в цялост", казва журналистката:
"Написах книгата, защото извън миграцията има много други важни теми, за които трябва да се замисли човек преди да сложи кръстчето в квадратчето на "Партията на свободата". Знаят ли всички какво мисли Кикъл за разделението на властите, за независимостта на съда? Ако Кикъл стане канцлер Австрия, ще излезе ли от Конвенцията на ООН за бежанците?"
"Кикъл казва - и аз го цитирам в книгата - че иска училищата да си върнат духа на времето преди 1968 година. В училище да има строги учители, които преподават само основни предмети като четене, смятане и краснопис, и които не допускат никакви дискусии в клас, а децата мълчат и козируват. Не бих искала моите деца да ходят в такова училище."
"Нека припомня какво означава връщане на времето преди 1968 година само в един аспект - правата на жените. Жените да нямат право да работят без разрешението на съпруга, или да имат лична банкова сметка. Изнасилването в брака не беше криминализирано. Учителите имаха право да бият учениците. Това ли искаме да се върне? Много хора в Австрия не си дават сметка за това."
"Партията на свободата" не е сама в Европа. Но е може би най-опитната сред популистите - вече два пъти е участвала в управляващата коалиция в Австрия. Какво обединява съмишлениците на Кикъл от новосформираната фракция в Европейския парламент "Патриоти за Европа", обяснява друг журналист, Роберт Трайхлер, заместник-главен редактор на едно от най-четените издания в Австрия - "Профил".
"Общото между всички тези партии е моделът на мислене. Повече или по-малко отчетливо, всички се стремят към миналото, към обществения живот преди революционната 68-ма. Тази идея движи сивите кардинали на тези партии. Тази идея се пропагандира в техните медии."
Избори в Австрия, какво мислят политиците за България в Шенген
"Те не харесват либералната идея като цяло, въпреки че партията на Кикъл се е нарекла "Партия на свободата". Не харесват разширяването на човешките права, еманципацията на жените, толерантността към други обществени групи. Затова 68-ма им е трън в очите," смята Роберт Трайхлер, който в изборната година в Австрия, също написа биография на Херберт Кикъл.
Съвсем не случайно подзаглавието на книгата е "Разрушаването на Европа", казва авторът.
"Тази опасност ме вълнува много. Френската крайна десница не постигна триумфа, на който се надяваше на парламентарните избори. В Тюрингия обаче "Алтернатива за Германия" спечели, а сега предстои да видим какво ще стане в Австрия."
"Крайно време е да се замислим какво се случва с Европейския съюз, какво бъдеще го очаква. Кикъл и неговата Партия на свободата подскачат срещу Европейската централна банка, срещу съда на ЕС, срещу съда по човешките права, срещу Еврокомисията. Но Кикъл не е сам. Негов най-близък другар е Орбан в съседна Унгария. С тези двамата, с президент на Франция Марин Льо Пен след 2027 година Европа - такава, каквато я познаваме - е застрашена."
Утре вечер, когато излязат първите прогнозни резултати от парламентарните избори в Австрия, всъщност нищо няма да стане ясно. Последният предизборен дебат в четвъртък вечерта също не проясни картината.
Канцлерът Карл Нехамер отново беше категоричен: "С Кикъл няма да правя коалиция."
"Не му вярвам," отсече Флориян Кленк от "Фалтер". Същата заявка имаше в три австрийски провинции, където партията на канцлера и крайната десница накрая все пак се прегърнаха.
"Ако "Народната партия" спечели изборите, ще може да си избере партньор между социалдемократите и крайнодесните. Според мен предпочитаната коалиция е с крайната десница. Въпросът е дали лидерът ѝ Кикъл ще получи министерски пост или не. Президентът е категоричен, че няма да издаде указ за кабинет с министър Кикъл."
Консервативната "Народна партия" е изправена пред изпитанието отново да се съюзи с крайната десница, а вляво гласовете се разпиляват между няколко малки партии и социалдемократите, водени от неопитен лидер, чиито избиратели - хората на наемния труд - все по-често виждат десните популисти, като защитници на интересите си.
Къде бъркат големите партии и защо отварят ниши за популисти?
"Големите партии така и не успяват да предложат визия за бъдещето на Австрия. Не успяват да надскочат предизборния дебат и да разкажат своите виждания за развитието на страната" , обяснява Флориян Кленк и връща лентата назад:
"За десет години преживяхме няколко големи кризи. Първо беше бежанската вълна и неспособността на държавата да опази границите, а след това да интегрира хората с право на убежище. После дойде пандемията. И веднага след нея - руската агресия срещу Украйна, което предизвика икономическо сътресение в Австрия заради зависимостта от руския газ. Три кризи една връз друга доведоха до несигурност сред хората и съмнения, че правителството може да се справи с тях."
"Партията на свободата" умело използва тези настроения и успява да прокара обяснението, че системата е виновна за кризите, а от там - системните партии. Ето, те ви затвориха по време на пандемията, не могат да охраняват границата, искат да подменят австрийското население с чужденци, сега искат да ви вкарат във война с Русия, и т.н. и т.н."
Тези послания се харесват на много хора в Австрия, казва още Флориян Кленк, но подчертава, че все пак те са около една трета от австрийските гласоподаватели. Две трети гласуват за демократични партии.
Цялото интервю чуйте в звуковия файл.
