Защо Русия отвлича украински деца по време на войната и как могат да бъдат върнати те в страната, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Катерина Рашевска, адвокат в Центъра за човешки права в Киев, Украйна.
"Нашата организация е създадена през 2013 г. от първите дни на руската агресия, след окупацията на Кримския полуостров. Още тогава започнахме да документираме военни престъпления, които Русия извършва. Сред тях е и отвличането на украински деца и депортирането им на територията на РФ.
Тогава целта на държавата агресор беше да изведе децата, за да ги осиновяват граждани на Русия. Събирахме тази информация, документирахме я, но за съжаление, това не беше достатъчно. Дори за да можем да направим доклад по изучаването на този проблем и да съобщим пред прокурора на Международния наказателен съд, че Русия отвлича и депортира украински деца. Това даде зелена светлина на РФ да повтори всички тези престъпления срещу децата.
Сега, при пълномащабното нахлуване в Украйна, отвличането на украински деца от РФ е в много по-голям мащаб. Трудно е да се каже кога е точната дата, на която започнаха извозването на украински деца в Русия, след 2022 г., но не по-късно от 18 февруари 2022, деца от т.нар. ДНР и ЛРН, окупираните части на Донецка и Луганска област, започнаха да бъдат настанявани на територията на Курска, Белгородска области в пунктове за временно настаняване. След това вече през април 2022 г. започнаха да ги дават в руски семейства в Московска област.
Така че те имаха много добре разработена инфраструктура за извършване на престъплението депортация, знаеха и къде децата ще бъдат настанени. Разселваха ги в началото по болници, без да има необходимост от това, докато им подготвят руски документи. Но не бяха подготвени от гледна точка колко много са децата, които взеха и депортираха. Това ни помогна донякъде да успеем да си върнем част от тях.
Още от март-април 2022 децата започнаха да се обаждат на свои близки в Украйна и да молят някой да дойде и да ги върне в Украйна.
През октомври 2022 г. подадохме първото съобщение до Международния наказателен съд. Днес съдействаме за включването на виновниците в международни санкционни списъци на ЕС и в Обединеното кралство, САЩ и Канада за военни престъпления. Но наш приоритет е връщането на децата, за което си сътрудничим с НПО, които също правят това и с правителствени органи на Украйна, които са включени в този процес."
Защо руснаците отвличат украински деца
"Няма един-единствен отговор на този въпрос. Целите им могат да бъдат разделени на перспективи, защото руската федерация до края не осъзнава колко дълго тези деца ще се намират под неин контрол.
Началният замисъл е да оставят украинските деца в Русия завинаги. Във връзка с това им дадоха руско гражданство и ги дадоха в руски семейства за осиновяване. Но това е класически геноциден умисъл. Това е частично да бъде унищожена украинската национална група като такава. Защото превъзпитанието на тези деца в руски патриотизъм ще даде живот на едни руски граждани, които ще обичат Путин и по всякакъв начин ще проявяват лоялност към една държава, която ни е противник и държава агресор.
Когато говорим за средносрочната им цел, тук умисълът е насочен към това, да се използват украинските деца като човешки ресурс. Трябва да се подчертае, че РФ има сериозни демографски проблеми, за които никога не са крили. Този проблем е централен за РФ.
Нашите деца знаят руски, не московски руски, но все пак знаят, за разлика от децата мигранти от Туркменистан, Афганистан, които трудно се интегрират, трудно учат езика, имат религиозни и културни различия и трудно се адаптират в т.нар. "Руски мир".
Затова руснаците искат нашите деца, защото те разбират руски език, лесно го учат и са християнски деца, дори трудно могат да се различат от руските деца.
В най-краткосрочна перспектива нашите отвлечени деца са за РФ разменна монета, също като военнопленниците. Защото, ако анализираме обмена и връщането на украинските деца, ако не взимаме под внимание някогашните зърнени сделки, които преминаваха под егидата на Турция и Генералния секретар на ООН, това е единствената сфера, където съществуват контакти и преговори между РФ и Украйна. Така че като държат украински деца на територията на Русия, Русия може да диктува условията си на Украйна, защото според Конвенцията на ООН за правата на детето Украйна е задължена да си върне децата. Това обаче не е въпрос на наша добра воля. Очевидно ние искаме да върнем децата си, но няма как да го направим и от ООН ни питат – защо не се договаряте. Русия разбира, че това, че се цели в една от най-уязвимите категории – децата, ще провокира нестабилност в Украйна.
Да не говорим, че когато тези отвлечени днес и превъзпитани в Русия деца се върнат някога в Украйна, това ще изисква допълнителни условия, които трябва да положим, за да се интегрират отново у нас. Защото те вече ще са повярвали, че Мариупол е Русия, след като само това са им говорили там. Защото Русия не им казва кой е държавата агресор, а им говори за уж геноцида в Домбас. Как ще им представим адекватната версия един ден? Те нямат там достъп до интернет, в Русия няма свободни медии и не можеш просто ей така да прочетеш новините от някое западно издание. Затова ще ни бъдат необходими още много, много усилия за да можем да откъснем децата от тази политическа индоктринация и да ги реабилитираме.
Защото негативните влияния са толкова силни върху детската психика при милитаризация, особено когато виждаме как руските деца тичат с автомати и скачат с парашути. Това влияние може да бъде дори безвъзвратно. Това е като едно психическо изтезаване, когато вече не можеш да разбереш това, което ти говорят истина ли е или лъжа, и спреш да се доверяваш на света. Това те превръща в маргинал на територията на която и да е държава. Затова, това, което върши РФ с украинските деца, според нас има признаците на едновременно няколко престъпления: от принудителното преместване чрез депортация, след това превъзпитаване, включително военизирано и политическо, и стигнем до извършване на геноцид. Те осиновяват насилствено нашите деца, променят личните им данни и не искат да ни ги върнат.
Едно момиченце от Херсонска област Маргарита Прокопенко беше осиновена от един влиятелен руски политик Сергей Миронов. Разбрахме го през ноември 2023 г. Сега през август 2024 г. Маргарита все още е там, не е върната в Украйна. Колко можем да седим и да чакаме да увеличи броя на осиновените украински деца и как после ще успеем да си ги върнем. Това ще е много тежко нещо. Маргарита ще продължава да расте там, ще нарича тези хора мама и татко и никога няма да разбере, че е взета от Украйна, защото е била малка, когато са я отвлекли оттук. Как бихме я разделили от "новите" ѝ мама и татко? Да работим в интерес на децата е много тежка задача днес."
Втората част от интервюто с Катерина Рашевска очаквайте в следващите издания на "Мрежата"
Превод от украински език Албена Стаменова
Снимки – личен архив, Център за човешки права - Киев
