Управляващият директор на Международния валутен фонд (МВФ) Кристалина Георгиева заяви, че е "относително уверена", че светът е навлязъл в "известната последна миля" от борбата с инфлацията, което позволи на повечето централни банки да навлязат в "цикъл на облекчаване на паричната политика" (на понижаване на лихвите).
В изказване по време на събитието Michel Camdessus Central Banking Lecture за 2024 г. Георгиева подчерта, че въпреки спада на инфлацията и лихвените проценти и рецесията, която изглежда "малко вероятна", световната икономика все още е изправена пред предизвикателства.
Тя подчерта, че с оглед на това банките трябва да обмислят редица неща, включително "структурни промени" поради зелените и цифрови трансформации, включително "възможностите и рисковете", свързани с развитието на изкуствения интелект.
На същото събитие управителят на ЕЦБ Кристин Лагард посочи, че инфлацията ще се върне към целевото ниво от 2% през втората половина на следващата година.
Ръководителят на ЕЦБ каза, че усилията на институцията ще доведат до "забележителни" резултати, като се има предвид мащабът на инфлационния шок. Тя обаче каза също така, че несигурността остава и все още е "дълбока", като икономиката е в процес на трансформация и се нуждае от по-всеобхватен анализ.
"За да управляваме тази несигурност, ние въведохме тристранна политическа рамка, фокусирана не само върху прогнозната инфлация, но и върху основната инфлационна динамика и силата на трансмисионния механизъм на политиката на ЕЦБ върху икономиката", каза Лагард.
Лагард предупреди, че последните икономически промени са повлияли на паричната политика на ЕЦБ.
Тя подчерта как последните глобални сътресения, включително пандемията, войната в Украйна и енергийната криза, промениха фундаментално структурата на икономиката.
"Тези сътресения промениха структурата на икономиката и поставиха предизвикателство за това как оценяваме въздействието на паричната политика. Това предизвикателство беше изострено от факта, че пандемията ни застигна след дълъг период на анемичен растеж, инфлация под целевата стойност и ниска лихвени проценти", отбеляза Лагард.
Управителят на ЕЦБ също така посочи, че изкуственият интелект (ИИ или AI) може да трансформира начина, по който се прави бизнес.
По време на сесия с въпроси и отговори след речта си, Лагард подчерта нарастващата роля на ИИ в ежедневието и в институцията. "Въпреки че мнозина може да не го осъзнават", отбеляза тя, "ИИ се използва широко в различни форми - от големи езикови модели до инструменти за обработка на данни, които помагат при ежедневни задачи".
Лагард обясни, че ЕЦБ интегрира ИИ в своите операции - от обучение на персонала за инструменти за AI до автоматизиране на превода на документи с поддръжка на AI. Дори протоколите от срещите на ЕЦБ вече първоначално се изготвят от ИИ, преди да бъдат прецизирани от хора, посочи тя.
