"Жената всъщност изобщо не е без качества. Цялата книга е написана с много ирония и самоирония", обясни авторката в предаването "Хоризонт до обед".
"Това е ирония към жените, които може би понякога не вярваме достатъчно в себе си, може би се подценяваме, а всъщност можем много повече, отколкото си мислим."
По думите ѝ, книгата е и "иронично подмятане към изискванията на обществото" – че винаги към главната героиня има прекалено много изисквания, а написването на романа е нейният вик да намери време за себе си.
Главите в романа носят названията на дните от седмицата.
Разказът върви от първо лице, единствено число и е конструирана като дневник, но не е автобиографична. Героинята иска да напише роман, разказва за ежедневието си и за всичко, което я вълнува, като тази част може да се възприема като чиклит.
"Едната сюжетна линия може да се счете за по-автобиографична, другата е честа фикция, чиста литература – там героинята засяга образа на майка си. Аз не искам майка ми да се открива в този образ."
Това е роман за силата на желанието и страстта към живеенето, обобщи Ралица Николова.
Цялото интервю чуйте в звуковия файл.
