Заедно с Желязната лейди Виолета Иванова ще водят в България Карен Дейвидсън, внучка на създателя на легендарни мотори
В "Покана за пътуване" вече е гостувала Виолета Иванова, която обикаля света върху мотор и затова рокерите от международната организация я наричат "Желязната лейди". Тя е шпорила мощната си машина през 70 държави, но смята, че има още какво да се желае, защото заедно с протекторатите страните върху планетата са 200.
Този път обаче тя не дойде да представи в студиото книгата си "С милостта на Кали", ами доведе гости. Американките Дорис Уебър и Вики Сан Фелипо. Те също са обсебени от моторите, но имат и просветителска мисия – посещават различни държави и обучават местните мотористи как да дадат първа помощ в случай на инцидент.
Виолета Иванова, Дорис Уебър и Вики Сан Фелипо – три дами, които се чувстват по-добре върху мотор, отколкото на високи токчета. Ще помоля Дорис и Вики да се представят за нашите слушатели.
Вики: Казвам се Вики и съм от Уисконсин, Съединените щати. Аз съм професионална медицинска сестра, но също така съм рокерка, майка, баба и съпруга, обикалям света и обучавам на оказване на първа помощ при катастрофа с мотори.
Дорис: Аз съм Дорис, също карам мотор. Работата ми е 24/7 като майка на пет деца.
Казахте, че пътувате по света, за да обучавате рокери как се оказва първа помощ при инцидент с мотоциклет.
Вики: Това е нещо много специфично. Трябва да се положат специални грижи. Защото когато си в колата ти си заобиколен от метал и това те защитава. Също така в нея има и колани и въздушни възглавници, които се задействат. Докато върху мотоциклета знаем, че каквото и да се случи, ще бъдем наранени. Ние караме по магистрали, планински шосета и черни пътеки е добра идея да знаем как да си помогнем един на друг, защото рокерите често пътуват на групи. И можем да свършим добра работа, ако сме обучени на даване на първа помощ.
Има ли разлика в стила на каране и в реакциите при инцидент в различните държави, Вики?
Вики: Нямам наблюдения за целия свят и не мога да кажа със сигурност, но не вярвам да има големи различия в начина на каране. По-скоро в това за колко време ще дойде линейката, как реагират лекарите и каква екипировка ще имат в бързата помощ. Иначе обучението по програмата, което правя дава познания как да се обездвижи врата, да се направи изкуствено дишане при нужда, да се стегне пострадал крайник. Но за да може да реагира приятел на пострадалия, трябва да има необходимите познания. Точно за това правя обученията си по света. Разбира се, първо трябва да позвъните на 112 и тогава да се заемете с първата помощ като огледате какви са нараняванията, за да информирате лекарите, когато пристигнат. Аз давам елементарни познания, за да не се окаже, че правите изкуствено дишане на човек с травма, на която то би навредило. Има различни техники, с които тялото да се задържи неподвижно. За жалост, не мога да ви ги демонстрирам по радиото. Трябва да осигурите пространство около пострадалия, да не му отнемате въздуха. Ако кърви да се опитате да спрете кръвта, да притиснете, да сложите турникет. Аз обучавам как се прави професионален турникет и тампонада с подръчни средства. Ако пациентът е в шок давам насоки как да се подходи, за да не стане по-зле. Понякога при катастрофите с мотори нещата са твърде специфични, защото трябва да го оставите да лежи на шосето. И се налага да взимате трудни решения в движение.
Дорис, моля, кажете ни нещо повече за мотокемпа в България. Беше ли мястото интересно за вас?
Дорис: Беше невероятно да общувам с хора от цял свят в приятелската атмосфера на съмишленици, споделящи обща страст. Всеки разказваше фантастични истории за местата, до които е пътувал и за приключенията си по света. Споделяхме си за видовете пътища в различни държави, за места, където рокерът може да отседне и да е добре приет. Споделянето на съвети за пътешествия, винаги е свързано с много смях.
Почти отговорихте на следващия ми въпрос. Рокерите са голяма световна общност. Помагате ли си, когато пътувате по целия свят? И имате ли си специална социална мрежа за това?
Вики: Всички мотоциклетисти са много отворени един към друг и се стремят да помогнат с каквото могат. Хората, които пътуват на две колелета са грижовни и сърцати. Те се включват със съвети, приемат съмишленици в домовете си, дават назаем резервни части. И ако се върна към класовете по първа помощ, споделят онова, на което съм ги научила с другите, за да бъдат полезни в случай на инцидент. Ние създаваме в социалните мрежи свои общности, които се разрастват по целия свят и така се създават приятелства, независимо на кой континент се намираш. 
Според вас, беше ли този медицински лагер полезен за българските мотористи?
Вики: Имаше хора от Германия, Румъния и България. Всички те казаха, че е било вдъхновяващо и полезно. Първи, които се включиха в обучението бяха българите. И този мотокемп се превърна в нещо много по-голямо. Аз знаех, че съветите ми са важни, но не очаквах срещата ни да се превърне в нещо толкова специално – хора от различни държави да работят и учат заедно. И да си почиват, да излязат в градината, за да наберат пресни зеленчуци за вечерята, която приготвят заедно. За мен това беше неочаквано.
Имахте ли възможност да покарате мотор из България и мислите ли, че нашите момичета и момчета са луди глави?
Вики: Имахме! Един от домакините ни предостави мотори и заедно с други рокери отидохме до Черно море. Там местните момчета и момичета ни разведоха наоколо. Видяхме старинни крепости, антични руини и осъзнахме колко богата история имате. Доста покарахме мотори из България, благодарение на любезните ни домакини. Изкушихме се да караме бързо, но не толкова, че да убием машините и себе си.
Доколкото знам, вие сте близка приятелка с внучката на един от създателите на най-легендарните мотори. Тя също ли е по високите скорости или е спокойна натура върху четири колела?
Вики: Карен Дейвидсън не е състезател, но обича да кара мотор и няма нищо против високите скорости. Не знам как го прави, но всеки път когато я виждам тя става все по-хубава и ми казва, че го дължи на моторите. Тя е благородна личност, която намира време да поговори с всеки, който се интересува от историята на моторите, на дядо ѝ Уилям Дейвидсън. Брат ѝ също е мой приятел.
Следващият път ви чакаме с нея в България!
Виолета: (на български) Мисля, че на нея много ще ѝ хареса. Срещала съм се с нея няколко пъти. Единия доста близо до нас – в Словения, втория – в музея на моторите в САЩ, третия – в Унгария. Мисля, че можем да го организираме.
Вики: Говорихме как да отбележим Международния ден на жените-мотористи, който се провежда в цял свят. Добра идея е да поканим Карън да дойде в България. Моята следваща визита тук ще е отново по работа. Да създадем по-добре и повече структури за обучение на мотористи в първа помощ. И да поканим рокери от други държави да се присъединят към нас и да дойдат в България на мотокемп. Но съм си обещала да дойда и на ваканция у вас. Страната ви има много какво да предложи на своите гости, а аз имам доста въпроси за историята, културата ви.
Дорис: На този етап не бих дошла с децата си в България. Може би след няколко години, когато пораснат, но със сигурност искам да се върна. Най-малко за десет дни, защото родината ви е място, което не може да бъда разгледано само с едно посещение. Ще разказвам на хората в САЩ колко богата на история и красота е България.
