Надежда Радулова: "Градинарят и смъртта" е разказ за загубата, но и за даровете на смъртта

"Градинарят и смъртта" е разказ за загубата, но и за даровете на смъртта, за това което всяка среща с ръба, с брега, на който идва лодкаря, всички знаем, кой е лодкарят, ни дава. Даровете един, от които е много важен е да приемеш смъртта, да се отвориш за нея, един вид  да направиш жертва.

Така писателката и преводач Надежда Радулова представи най-новата книга на Георги Господинов, носител на "Букър", в интервю пред БНР.

Тази вечер на "Алея на книгата" ще бъде премиерата на "Градинарят и смъртта" и среща с автора.

"В книгата виждаме този съзнателен и достоен избор, който правят бащата и синът – смъртта да бъде допусната. Има магия в този жест, описан в книгата - "Баща ми беше градинар, сега е градина" и "Няма страшно", завет, който се повтаря в цялата книга – „Има страх, но няма страшно", сподели впечатленията си Радулова от новата творба на носителя на Букър.

Главният герой е бащата, който умира, но не умира, защото синът наследява усещането и инструментите, за да обработва тази градина. "Самия ритъм и алгоритъм на паметта, която се съпротивлява на смъртта и не оставя човек да си отиде изцяло, докато историите му са живи", разказа Надежда Радулова.

 Самият Георги Господинов е предпочел именно тя да направи представянето на книгата.

"Да си призная, че се почувствах много специална, защото прочетох книгата в ръкопис по молба на Георги Господинов. Четях, вълнувах се и имах усещането, че тази книга е написана за мен, за моята биографична история, свързана с такава загуба. Когато книгата излезе я прочетох отново и разбрах, че тази толкова лична книга на Георги Господинов е лична за всеки един читател, който я държи в ръцете си и я чете. Не е лека за четене", призна Надежда Радулова.

Тя сподели, че става дума за творба, в която автобиографичното е по-силно, отколкото елементите в предишните книги на Господинов:

"Но заедно с това е един универсален разказ, превръщащ се в един автобиографичен разказ за всеки читател, защото всеки минава през загубата".

Книгата е написана бързо - за 4 месеца, веднага след смъртта на бащата на автора.