"Поезията някак си е много същностна, тя е като наблюдение, като неща, които пишеш за себе си, без амбиции да ги издадеш", казва авторката.
И ето как звучат нейните собствени мисли:
"Звуците на високата планина – Дишай! Издишай! Дишай!“ – Толкова семпло и красиво!"...
Откъс от уникалното произведение „Как ни спасяват природните закони“, ще чуете прочетено от самата авторка в звуковия файл.
Голямото достойнство на голямата литература е в това, че успява да ни казва неща, които не успяваме да си кажем един на друг, но които знаем със сърцето си.
"11-та заповед: Не се смей зад гърба на простодушните – те ти вярват!" – гласи поезията на Оля Стоянова.
Защо ни е поезията днес?
"Познавам достатъчно хора, които си минават и без нея. На мен ми трябва, защото имам усещането, че времето спира така."
Кое е това, което ще си заслужава да бъде четено и след 10 години, което ще остане?
Чуйте какво сподели Оля Стоянова пред Даниел Ненчев