16
Курортните селища по Българското Черноморие могат условно да се разпределят в две категории – съвременни, забележителни със своите шумни и многоцветни улици, а във втората категория попадат достолепните пристанищни градове, с многовековна история, през които са минали различни заселници и всеки е оставил частица от своето наследство. Тъкмо в тази категория на космополитни селища попада днешното Поморие, или Анхиало (от гр. – "близо до солта"), както се наричал градът когато е бил основан – в края на V век пр. Хр. Голяма част от жителите му били траки, но разположението му между гръцките колонии Аполония Понтика и Месамбрия Понтика определя и византийското влияние върху местното население.
От самото си основаване чак до началото на миналия век той е от най-важните черноморски градове по българските земи. Много преди да построят многобройните и хубави хотели, в които през лятото отсядат хиляди туристи, хората на Поморие са имали богат и разнообразен живот като много опитни рибари, като майстори на вино и на някои позабравени вече занаяти, като добива на сол от морето. Градът е процъфтявал благодарение на трудолюбието на местните, и на търговията, която те развивали по море.
Попаднал веднъж в старата част на град Поморие, няма как човек да не забележи архитектурата на старинните къщи, които се намират почти до самия морски бряг. Макар само 9 сгради да са оцелели след опустошителен пожар през 1906 г., чрез тях виждаме облика на древния Анхиало, дал своя отпечатък върху днешното Поморие.
За да надникнем по-задълбочено зад дебелите зидове на старинните къщи, отиваме в Историческия музей на града, където е направена възстановка на автентичната наредба от един богат анхиалски дом.
"Въпреки, че местните хора обичат да казват, че имат гръцко потекло, се оказва, че това не винаги е така" – обяснява ни Анелия Григорова, етнограф в Историческия музей в Поморие:
"Тук са минали много цивилизации и всеки е оставил по нещо. За разлика от вътрешността на България, населението на Поморие има привилегията да има специфичен поминък. Соларството е нещо много специфично, още повече, че качеството на анхиалската сол е било на много голяма висота. Това население тук е било със специален, привилегирован статут. Анхиалските момчета не са взимани за турската войска, а са оставали тук. Няма информация за някакви сериозни стълкновения между турци и гърци. Освен добивът на сол, друг поминък е била направата на вино. Макар че сортовете вино са били съвсем различни до XIX в., може би те са били още от времето на траките. За тях знаем, че са отглеждали такива сортове, които да понасят добре транспортирането по море. А гръцката общност се слави със своите добри търговски умения. Но по-късно се появява болест по лозята (филоксера) и така старите сортове изчезват."
Сградата, в която се помещава музеят е гръцко девическо училище, което е на две нива. В него има експонати от праисторията и музеят не е строго профилиран само като етнографски или археологически.
При големия пожар през 1906 г. изгарят повече от 800 къщи, казва ни етнографът и пояснява: "В Поморие днес не разполагаме с такава автентична къща, в която да покажем поминъка и начина на живеене на хората в миналото, а единствените оцелели до днес къщи са частна собственост."
"Имаме малък резерват, който се нарича "Стари поморийски къщи". Намира се на самото чело на полуострова, с много красива гледка към фара и т.нар. плитко море. По време на пожара тези къщи като кордон са обградили и са запазили намиращата се там църква "Преображение Господне", която е една от най-старите автентични църкви в града. Става въпрос за 9 старинни анхиалски къщи.
В т.нар черноморска къща архитектурата е много сходна с тази на старопланинската. Има някои малки различия. Тук стрехите са много по-къси, отколкото в планината. Покрай морето има опасност от силен вятър, който духа към брега и може да обърне дори целия покрив, затова стрехите са толкова малки. Дървената обшивка е имала за задача да пази от влагата и от ветровете. А първият етаж обикновено е бил от каменен градеж и е служел за различни стопански цели. Там са съхранявали бъчвите с вино, различни рибарски такъми и др."
При т.нар. гръцки семейства в Анхиало единственият, който се е грижел за прехраната в дома е бил мъжът. Работел е неуморно от сутрин до вечер и като рибар, и като солар, а през останалото време са практикували земеделие – като са си произвеждали зърно и вино. Жените са се грижели всичко в дома да е подредено и чисто, за децата, а най-вече за своята външност. "Това са били градски тип жени, обикновено много по-млади от съпрузите си и това има своето обяснение" – разказва етнографът Анелия Григорова:
"Така е, защото е имало ред – за да се задоми един от синовете в семейството, първо е трябвало да се задомят неговите сестри. Обикновено това за него е ставало в много по-късен период от живота. Жените са чакали своите съпрузи да се върнат привечер, за да излязат да се поразходят и да се покажат из улиците на града. Анхиалските семейства са били много заможни, имали са възможност да пазаруват от чужбина, така че жените са изглеждали много добре. За градски забавления също е имало място. Организирали са си вечеринки, събирали са се за празници, за имени дни.
Домовете им са били отворени за гости, но гъркинята е посрещала много премерено – с една лъжичка сладко от смокини или череши, без разточителното посрещане, което познаваме в бита на българите. Но пък сред тях е имало много изкусни майсторки на т.нар. брюкселска дантела и дантелата поан ласа, като в музея са запазени такива експонати.
Запазени са и изящни рисунки от 60-те години на м.в. върху покривки и възглавнички, както и т.нар. креватна живопис. Там художничката е рисувала антични фигури в характерните гръцки одежди и с традиционните техни музикални инструменти. От всичко е трябвало да лъха на лек, фриволен живот, като същевременно са подчертавали и своята принадлежност към християнската вяра."
След Илинденско-Преображенското въстание и след Балканските войни (1912-1913 г.) в Поморие идват много бежанци от Одринска Тракия, Мала Азия, от Македония. Тогава се получава конфликт между двете почти несъвместими като характер и манталитет общности – старите анхиалски фамилии и търсещите спасение българи. Към бежанците местните гърци са се отнасяли с голямо пренебрежение, което цял век е пораждало нетърпимост и враждебност между двете общности.
Повече за бита в Поморие през годините, за общуването между хората, за промяната в живота преди и след големия катаклизъм – опожаряването на града в началото на миналия век – чуйте в интервюто с етнографа Анелия Григорова.
Вижте още:
Снимки: Гергана Манчева, pomorietourism.bg, архив
