Гост в "Нашият ден" е Цвета Софрониева – автор на поезия, проза, драматургия и есеистика. Софрониева е следвала физика в Софийския университет и има докторат по научна и културна история. Специализира в Кеймбридж, в Калифорнийския университет и в Чикаго. Авторката твори на български, английски и немски и е превеждана на 22 езика. Поетичното писане Софрониева усвоява в майсторския клас на Йосиф Бродски. Тя е първата българка с награда "Адалберт фон Шамисо" за поезия, ПЕН Америкън, Клиф Бекър.
Повод за ефирна среща е новата книга на Софрониева, озаглавена "Червеният кръст на сцената" – сцената е планетата, а кръстът е възможност за възкресение, по думите на авторката.
Софрониева споделя мнението, че човечеството живее в неизвестност за бъдещето, но има възможност за осъзнаване и откриване на нови подходи при решаването на проблеми.
"Изкуството няма роля да спасява. То дава възможности, оръдия на труда – позволява да развием други сетива, за да потърсим сами от какво спасение имаме нужда. Изкуството може само да даде импулс", казва гостът.
Спасението е осъзнаването на собствената роля в ситуацията, в която се намира човек, смята Софрониева и допълва, че хората днес са много объркани и травмирани. Незнанието е това, което ни вкарва в травми.
Софрониева подхожда с любопитство към съвременния феномен за завръщане към преокупираното с емоции мислене. Въпреки че има научно познание и доказателство за явленията в заобикалящия свят, хората предпочитат да вярват в мистичното.
За авторката езикът е спойката в общуването между физическия и духовния свят, както и между хората. Природните науки, от своя страна, са средство за комуникация с природата. "Кратките и хибридни форми днес имат най-голямо значение", заявява Софрониева.
Софрониева в края на разговора приозвава: "С цялата си вяра в божественото, доверете се на обичта в него или на познанието. Човек, който не знае, много лесно бива подлъган."
Още за езиците, рефлектирането чрез изкуство и стремежа към реалния живот – чуйте в звуковия файл:
