В две предавания "Премълчаната история" продължава вглеждането в т. нар. "бохемство" – в неговите класически и соц. варианти. Говорим за местата и хората, за субкултурния контекст на явлението. В първата част участват: Мариана Първанова, автор на книги за софийската и бургаската бохема, подготвила ново издание за Варна, което скоро ще излезе на пазара.
Включва се и Петър Величков, изследовател на литературната ни история, автор на "Какво хапнаха и пийнаха великите българи", и писателят Васко Жеков, добър приятел и познайник на редица наши творци от близкото минало, свързани с общи преживявания от прочутите столични топоси на артбохемството. Той разказва за имена като Георги Джагаров, Николай Кънчев, Янко Станоев, Георги Трифонов, Павел Вежинов, Емилиян Станев и др. за техните остроумия и лапсуси.
Петър Величков прави съпоставка между бохемските настроения след Освобождението и тези след 1944 г. Мариана Първанова пък говори за местата, където са се събирали творческите кръгове, за да се отдават на дълбоки разговори или на обикновени сплетни.
Анализира се и особената връзка между желание за свобода, с което се отъждествява част от т. нар. "соц. бохеми", и непрекъснатото наблюдение на тези общности от Службите по тоталитарно време.
Бохемството – философия и практики
Във втората част участват: проф. Алберт Бенбасат, историк на книгата и автор на изследване за еротиката в българската литература, Петър Величков, автор на "Какво хапнаха и пийнаха великите българи", Марин Георгиев, създател на много мемоарни страници за негови съвременници в литературата, и Христо Стоянов, известен със скандалното си поведение преди няколко десетилетия, и с провокативните си съчинения и изказвания днес.
Петър Величков говори за Змей Горянин, Райко Алексиев и други фигури от близкото ни минало, съсредоточили в съдбата си противоречивите гримаси на времето.
Алберт Бенбасат ни припомня важни хора от култови някога места за бохемски срещи.
Марин Георгиев чете написани специално за предаването лирични характеристики на питейните навици на наши известни имена от близкото минало, а Христо Стоянов съобщава анекдотични случаи от познанствата си с представители на българските арт среди.