Една от сферите, в които темата за ИИ (AI) е ключова, е образованието. Учебната година на много места в Америка започна. Много от студентите се надяват това, което получат като знания, да им помогне в живота след завършване, а университетите търсят най-добрия подход. Като се има предвид нарастващото използване на AI в добре платени работи е нормално да има нарастващо желание за получаване на знания в тази посока.
Джоузефин Лукито e професор в University of Texas в Остин, работи в училището по журналистика и медии, където преподава предмети, свързани с журналистика с бази данни и изкуствен интелект.
"Мисля, че когато този инструмент бе представен, в началото имаше един вид инстинктивна абсолютно отрицателна реакция – не знаем достатъчно за това, не знаем как ще се използва", отчита Лукито. "Обаче с течение на времето, на фона на интегрирането на AI от индустрията забелязваме как педагозите осъзнават, че трябва поне да мислят малко по-комплексно за генеративния AI, защото ако не говорим за генеративния AI, ние не подготвяме студентите си за бъдещето."
В своите часове Лукито има конкретни параметри за етично използване на технологията:
"Имаме допълнителни пояснения в конспекта, където отбелязваме, че ако студентът използва изкуствен интелект, трябва да ни предостави текста, с който е възложил задачата и да говори за това, което е сработило и което не е сработило при използването на AI инструмента, което според мен спомага за един критичен поглед."
В конспекта също се посочва ясно, че AI не е перфектно средство и са дадени примери за грешки, които са допускани от машините.
"В нашите курсове не използваме изкуствен интелект толкова за писане, но го ползваме като средство за обобщаване на информация и при решаване на проблеми, примерно при кодиране", разказва Лукито. "Студентите ни клонят към използването му като вид асистент вместо като арбитър при създаването на съдържание за възложени задачи."
Няма как да не отбележим и възможностите, които AI дава за писане на есета. Това е съблазнително за някои, но професорът в този материал доказва, че не си струват усилията. В час Джоузефин Лукито въвежда една от възложените задачи в AIпособие на ChatGPT и демонстрира какъв е резултатът – създава се нещо, което не би получило отличен. Резултатът е оценка, която бихте изкарали, ако бяхте написали нещо без да сте полагали много усилия – може би същите усилия, които сте положили да въведете задачата и после малко да редактирате.
Същевременно да се хване плагиатстване с помощта на AI не е лесно. Съществуват платформи, които правят това, но проблемът е, че при тях има неприемливо висок шанс да се индикира AI плагиатство при липса на такова – нещо, което може да се окаже пагубно за един студент.
"Много е трудно, да не кажа невъзможно, със 100% увереност да се разкрие използването генерирано от изкуствен интелект съдържание", уточнява Лукито. "Нещо, което смятам, че педагозите трябва да приемат, е, че ние никога няма да можем напълно да разкрием дали нещо е дело на изкуствен интелект."
Шансът да се открие AI с автоматична проверка е 50 на 50. Така вместо да използват платформи за засичане на AI плагиатство, в един от подходите си преподавателите залагат на познанията си отпреди и ако се съмняват в даден студент, предпочитат да проведат откровен разговор преди да престъпят към наказателни мерки.
