Проби от човешки мозъци, събрани при аутопсии в началото на 2024 г., съдържат притеснително количество малки парченца пластмаса, показва ново проучване.
„Концентрациите, които видяхме в мозъчната тъкан на индивиди, които бяха на средна възраст около 45 или 50 години, бяха 4800 микрограма на грам, или 0,5 % от теглото“, заяви водещият автор на изследването Матю Кампен, професор по фармацевтични науки в Университета на Ню Мексико, Албакърки.
„В сравнение с мозъчните проби от аутопсиите през 2016 г., това е с около 50% увеличение. Мозъците ни днес са 99,5% мозък, а останалото е пластмаса“, каза още той, цитиран от Си Ен Ен.
Не е напълно ясно дали тези частици са течни, как влизат и излизат от мозъка, как се събират в неврологичните тъкани и подпомагат заболяванията. Необходими са по-нататъшни изследвания, за да се разбере как частиците могат да взаимодействат с клетките и дали това има токсикологични последици.
Мозъчните проби са съдържали от 7 до 30% повече малки пластмасови парченца, отколкото пробите от бъбреците и черния дроб на покойниците, на които е направена аутопсия, се посочва в изследването.
„Проучванията са открили тези пластмаси в човешкото сърце, големите кръвоносни съдове, белите дробове, черния дроб, тестисите, стомашно-чревния тракт и плацентата“, каза педиатърът и професор по биология д-р Филип Ландриган, директор на Програмата за глобално обществено здраве и общо благо в Бостънския колеж.
„Важно е да не плашим хората, защото науката в тази област все още се развива и никой през 2024 г. не може да живее без пластмаса“, посочи Ландриган и добави:
„Казвам на хората: „Слушайте, има някои пластмаси, от които не можете да избягате. Няма да се сдобиете с мобилен телефон или компютър, който да не съдържа пластмаса. Но се опитайте да намалите до минимум излагането на пластмасата, която можете да избегнете, като например пластмасовите торбички и бутилки.“
За целите на проучването експертите изследват мозъчни, бъбречни и чернодробни тъкани от 92 души, на които е извършена аутопсия за установяване на причината за смъртта през 2016 г. и 2024 г. Проби от мозъчна тъкан са взети от фронталната кора - областта на мозъка, свързана с мисленето и разсъжденията, която е най-засегната от фронтотемпоралната деменция (ФТД) и по-късните стадии на болестта на Алцхаймер.
„Въз основа на нашите наблюдения смятаме, че мозъкът привлича най-малките наноструктури, например с дължина 100-200 нанометра, докато някои от по-големите частици, които са с дължина от един до пет микрометра, попадат в черния дроб и бъбреците“, заяви Кампен.
Микропластмасите са фрагменти, които могат да варират от 5 милиметра - размерите на гумичка за молив, до 1 нанометър. Според Американската агенция за опазване на околната среда един човешки косъм е широк около 80 000 нанометра. Всичко, което е по-малко, е нанопластмаса. Тя се измерва в милиардни части от метъра.
Нанопластмасите са най-тревожните за човешкото здраве, твърдят експертите, тъй като миниатюрните частици могат да се настанят в отделните клетки.
„По някакъв начин тези нанопластмаси си проправят път през тялото и стигат до мозъка, преминавайки кръвно-мозъчната бариера“, обясни Кампен. „Пластмасите обичат мазнини или липиди, така че една от теориите е, че си проправят път с мазнините, които ядем, и след това достигат органите, които наистина обичат липиди - мозъкът е на първо място сред тях.“
Човешкият мозък съдържа около 60% мазнини - много повече от всеки друг орган. Есенциалните мастни киселини, като омега 3, са от ключово значение за силата и работоспособността на мозъчните клетки. Тъй като човешкото тяло не може да произвежда есенциални мастни киселини самостоятелно, те трябва да дойдат от храната или от хранителни добавки.
Храненето е основният път на експозиция на микро- и нанопластмаси, обясни Ландриган, която е водещ автор на доклада от март 2023 г. на комисията Minderoo - Монако за пластмасите и човешкото здраве - глобален консорциум от учени, здравни работници и политически анализатори, натоварени да проследят пластмасите от създаването им до крайния продукт.
В този доклад консорциумът установи, че пластмасите са свързани с вреди за човешкото здраве на всеки един етап от жизнения си цикъл.
Някои микропластмаси се разпространяват и по въздуха. Например, когато хората карат по магистралата и гумите им се износват по повърхността на асфалта, определено количество микропластмасови частици се изхвърлят във въздуха.
„Ако живеете в близост до крайбрежието, някои от микропластмасовите частици, които се намират в океана, се изхвърлят във въздуха чрез вълните“, каза Ландриган и допълни: „Поглъщането вероятно е основният път за попадане на тези частици в тялото, но вдишването също има основна роля.“
Пластмаси, свързани с рака
Полиетиленът, който се използва в найлонови торбички и бутилки и не е биоразградим, е преобладаващият вид пластмаса, открита в тъканните проби. Той е открит в по-големи количества в мозъка, отколкото в черния дроб или бъбреците.
Полиетиленът също така е преобладаващият вид полимер, открит в човешки и кучешки тестиси, според проучване на Кампен и неговия екип от август 2024 г.
Производството на различни форми на полиетилен, като например пластмаси от полиетилентерефталат (PET), има най-голям принос за изпускането на разтворителя 1,4-диоксан в околната среда.
Националната програма за токсичност на САЩ и Международната агенция за изследване на рака смятат, че 1,4-диоксанът е вероятно канцерогенен за хората. През 2023 г. Агенцията за опазване на околната среда публикува проектодоклад, в който се казва, че разтворителят представлява „голям риск от увреждане на здравето“ за работниците в производството на пластмаси и жителите на общините, чиято питейна вода е замърсена от изхвърляните от фабриките за производство на PET пластмаси.
„Това, което знаем със сигурност, е, че тези микропластмасови частици са като троянски коне - те пренасят със себе си всички хиляди химикали, които се съдържат в пластмасите, а някои от тях са крайно вредни“, категорична е Ландриган.
Навлизайки в отделните клетки и тъкани на основните органи, нанопластмасите могат да прекъснат клетъчните процеси и да депозират химикали, нарушаващи ендокринната система, като бисфеноли, фталати, тежки метали и перфлуороалкилирани вещества.
Веществата, нарушаващи ендокринната система, се намесват в човешката репродуктивна система, което води до генитални и репродуктивни малформации, безплодие при жените и намаляване на броя на сперматозоидите при мъжете.
Научете се да използвате по-малко пластмаса
Има много стъпки, които хората могат да предприемат, за да намалят излагането си на пластмаса и своя "пластмасов отпечатък", казват експертите.
„Трудно е да се избегнат храните, опаковани в пластмасово фолио, но не забравяйте да извадите храната от пластмасовата опаковка, преди да я сготвите или да я сложите в микровълновата печка. Когато нагрявате пластмасата, това ускорява движението на микропластмасите от опаковката в храната“, каза Ландриган.
„Използвайте торбичка от плат, когато пазарувате. Използвайте метални прибори в офиса, за да намалите употребата на пластмасовите чаши и прибори. Опитайте се да избягвате пластмасовите бутилки за вода, ако можете да го направите“, продължи тя.
Проучване от март 2024 г. установи, че 1 литър бутилирана вода - еквивалент на две стандартни по размер бутилки вода, които обикновено се купуват от потребителите - съдържа средно 240 000 пластмасови частици от седем вида пластмаси. Около 90% от тях са нанопластмаси.
„Използвайте метална или стъклена чаша за пиене вместо пластмасова. Съхранявайте храната си в стъклени съдове вместо пластмасови“, призова Ландриган.
