Eмисия новини
от часа
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Д-р Димитър Николов: Повърхностният тромбофлебит не крие огромен риск за белодробна емболия

Минимално инвазивно лечение при тежки венозни тромбози спасява пациенти

Утвърден съдов хирург е гост в този епизод на подкаста на БНР "Кожа и слънце" по темата за разширените вени и усложненията

4
Д-р Димитър Николов
Снимка: Софиямед

В този епизод на на тематичния подкаст „Кожа и слънце" на БНР изтъкнат съдов лекар разказва за разширените вени, усложненията при тях, модерните методи за оперативно лечение и защо трябва да се пазят от горещините пациенти с това заболяване.

Още и за фалшивите новини в социалните мрежи как "чудодейни лекове" премахват отоци, болки и изпъкнали вени при тромбофлебит.

Ще научите каква терапия се прилага при дълбока венозна тромбоза, при тромбофлебит или при язви на варикозните вени.

Епизодът е продължение на темата:

Д-р Васил Козаров: Над 40 на сто от хората страдат от хронична венозна недостатъчност

Лекар на годината от ВМА д-р Светозар Марангозов: Има ръст на пациентите със запушени венозни съдове

Слушайте епизода тук:


Гост по темата е:

🔴 Д-р Димитър Николов, съдов хирург началник на Отделението по съдова хирургия на УМБАЛ „Софиямед“

Отделението по съдова хирургия на УМБАЛ „Софиямед“

От разговора ще научите:

🔴 Има ли ръст на хората с варикозна болест или т.нар. разширени вени

🔴 Необходимо ли е да има в профилактичния по пакет по НЗОК изследването за варикозна болест 

🔴 Кои са най-честите усложнения на варикозните вени 

🔴 Дълбоката венозна тромбоза - диагностика и лечение

🔴 Язви на подбедрицата при проблеми с вените

🔴 Проблемните вени, които са изпъкнали и кожата изглежда непривлекателна - само това ли е проблемът

🔴 Топлината през летните горещи дни пречи ли на пациентите с разширени вени

🔴 Кои са най-новите и щадящи методи за лечение на варикозната болест

🔴 Пациентите търсят ли целенасочено лечение при заболявания на вените

🔴 Профилактика на заболявания на вените

🔴 Заблуждаващите реклами в социалните мрежи за лечение на вените

Д-р Димитър Николов

"Варикозната болест е едно от най-честите заболявания, с честота от 40% - 50%, то е социално значимо с висока честота, но статистика нямаме за броя пациенти, посочи за БНР д-р Димитър Николов, съдов хирург началник на Отделението по съдова хирургия на УМБАЛ "Софиямед".

Сред рисковите фактори освен генетичните, които са водещи, са и принудителното стоене на едно място прав, дългото заседяване, но не смятам, че не е необходимо да има специално изследване в профилактичния пакет по НЗОК, тъй като ако пациентът има това заболяване, то е видимо, което прави прегледът незабавен, за да се установи степента на засягане и какво е необходимо да се предприеме, допълни съдовият хирург. 

Топлината и прякото слънчево изгаряне водят до допълнително разширяване на малките кръвоносни съдове, което е свързано с обостряне на симптомите и съветвам да се избягват горещите часове на деня. 

Но ако нямат язви, а само разширени вени, къпането в морската вода е изключително благоприятно, заради високото хидростатичното налягане на водата, което оказва добро влияние върху венозното кръвообращение, слънцето не е препоръчително както за кожата, така и за вените, посочи специалистът. 

"Варикозната болест или разширените вени може да протече и асимптомно, но може да има оплаквания като напрежение във вените, подуване, отоци в долните крайници, напрежение в подбедриците, нощни крампи. Човек може да има венозна недостатъчност, без обаче да има варикозна болест. Разширените вени са видими, а когато са съчетани и с тези симптоми, пациентът категорично трябва да посети съдов хирург или ангиолог. Има случаи, когато няма видими външни белези и пак има подобни симптоми, тогава има нужда от уточняване, по скоро е венозна недостатъчност вероятно. 

Венозната недостатъчност е по-общият термин, има почти същите симптоми, но първопричината може да бъде в повърхностните разширени вени, но може да се дължи и на нарушение в дълбоките вени, на прекарана дълбока венозна тромбоза

Зад видимите външно сини и нагънати разширени вени на долните крайници може да се крие първична варикозна болест, тя може да е асимптомна, много стабилна и да няма абсолютно никакви проблеми и сериозни оплаквания и да не носи огромни рискове и в същото време подобни разширени вени могат да са признак на прекараната в миналото дълбока венозна тромбоза без много симптоми и това да изисква по-сериозно внимание.

Препоръката ми е да се направи преглед и да се стадира заболяването и каква е генезата, защото подходите са различни и рисковете са различни,  каза още д-р Николов. 

Варикозната болест има две групи усложнения - повърхностният тромбофлебит, за който се шири мнението, че води до висок риск от белодробна емболия, което не е така, има някакъв риск, който е не повече от 1-2% , той като в тези ситуации пациентите много бързо сами установяват, че има някаква промяна в техните вени - те стават болезнени, твърди, кожата се зачервява и често вземат спешни мерки, което е фактор бързо да се започне лечение и да не се стига до усложнения. 

Зад тромбозата на повърхностни разширени вени може да се крие и тромбоза на дълбоките вени. Необходимо е изследване при съдов хирург с ехограф. Повърхностният тромбофлебит се лекува чрез противовъзпалителни средства перорално, локални средства, за кратко антикуаголанти за кратък период от време. Това е и сериозен фактор за обмисляне и пристъпване към премахване на подобни разширени вени, защото веднъж получили се, те се повтарят. 

"Дълбоката венозна тромбоза е по-опасната и дори животозастрашаваща. Рискови фактори за нея са наличие на повърхностни разширени вени, но по-важните фактори са наследствени коагулопатии, онкологични заболявания, силно дехидратиране, дълго залежаване, вирусни заболявания, Covid-19.

За щастие повече от 10 години имаме медикаменти през устата, антикуагуланти, лечението протича доста по-лесно за пациентите, минимум 3 до 6 месеца, може да бъде и удължено, включва компресивна терапия с чорапи и венотонични медикаменти. При по-тежки венозни тромбози може да се прави по-активно лечение чрез екстрахиране на тромбите от вените, може да бъде оперативно. 

Последните години много по-голямо предимство се дава на минимално инвазивните процедури, с устройства, които изсмукват тромбите, като целта по-бързото възстановят дълбоките вени и това дава много по-добра дългосрочна прогноза за пациентите, поясни още д-р Николов. 

Най-тежките последици от дългогодишната хронична венозна болест включват развитието на венозни язви. Това се рани, които се образуват в долната част на подбедрицата. Те се дължат на високото венозно налягане локално в тази зона. Кожата се променя - става плътна, тъмна, нарушава се храненето и, има и елемент на възпаление, което води до образуването на тези упорити язви. Те налагат дълго упорито лечение, което включва локално лечение, компресивни чорапи, и понеже такива пациенти са склонни и към рецидивиране на проблема, трябва да се търси подлежащата причина и да се коригира, доколкото е възможно. Би могло да се приложат различни методи, в зависимост от първопричината на самата венозна болест. Лечимо е, но се изисква комплексен подход.

Все още не сме достигнали нивото, в което след премахването на разширените вени, те никога повече да те се появят, но технологиите се развиха в много добра, посока включително по отношение на диагностиката.

Диагностиката днес е толкова прецизна и може точно да се установи къде точно е проблемът и каква е първопричината и да се третират патологичните вени. При стандартното лечение в миналото - стрипинг, се изтегляше главната подкожна вена от глезена до ингвиналната гънка, като в редица случаи това е било прекалено, тоест не винаги се налага да се изтегли цялата вена или има допълнителна вена, която също е отговорна за развитието на разширените вени, но тя не е била установена по време на операция, това се дължеше на недобрата диагностика. 

Сега вече с настоящата диагностика имаме много ясна стратегия какво да се махне и какво да се остави, което дава много по-добри резултати, изтъкна още д-р Николов за БНР.

По думите му най-модерните методи са термоаблационните, при които с катетър се влиза в повърхностната разширена вена под ехографски контрол и след като се постави локална анестезия, вената се изгаря отвътре било с ендовенозен лазер или с радиофреквентна аблация по този начин вената се отстранява, без да се изважда от тялото и така се прекъсва болният сегмент от вената

Другите методи са базираните на склерозанти, които могат да бъдат склерозиране с пяна, или с чист склерозант. Друг метод е с вкарване на лепило в повърхностните разширени вени, което дори не изисква локална анестезия. 

В най-скоро време очакваме да навлязат склерозиране с високо интензивен ултра звук, който сега се прилага за разбиване на камъни, през кожата да бъдат увредени болните вени, което да предизвика тяхното унищожаване. 

Методът се прилага за момента в голям център във Великобритания на доста пациенти и чакаме да видим какви ще са техните резултати и дали ще получи голямо приложение в бъдеще, съобщи още д-р Димитър Николов. 

Топ апаратура в Александровска болница за разбиване на камъни в бъбреците


Д-р Димитър Николов е съдов хирург с близо 20-годишен опит, прилагащ както класически, така и съвременни минимално-инвазивни методи за лечение на съдовите заболявания. Клиничните му интереси са насочени към ендоваскуларното лечение на аневризми на аортата, комплексно лечение на застрашени от ампутация крайници, включващо ендоваскуларни, отворени хирургични и хибридни методи, ендовенозно лечение на варикозната болест и хроничната венозна недостатъчност.

Очаквам вашите сигнали, коментари и предложения на имейл: gergana.hrischeva@bnr.bg

Всички епизоди на подкаста ще намерите:

Apple Podcasts през iTunes

Viber



По публикацията работи: Гергана Хрисчева

БНР подкасти:

Новините на БНР – във Facebook, Instagram, Viber, YouTube и Telegram.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

Горещи теми

Войната в Украйна