Eмисия новини
от 21.00 часа
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Екстремните спортове 21 - 27 юли 2024

5
Михаил Кръстев
Снимка: Георги Георгиев - Черния

Спасителна операция е в ход по Западната стена на К2. Издирват се двамата известни японски алпинисти Kazuya Hiraide и Kenro Nakajima. ExplorersWeb съобщава, че те са тръгнали от базовия лагер преди 3 дни в опит да изкачат в алпийски стил и по нов маршрут страховитата Западна стена, премината за първи път през 2007 г. от руснаци и характерна с многото си скални цепнатини и заснежени кулоари.

В издирването участват 2 хеликоптера на пакистанската армия. Пакистанското издание "Dawn" пише, че пилотите са забелязали двама души, лежащи неподвижно, но заради неподходящ за кацане терен, не са могли да стигнат до тях и не може да се каже дали те са живи.

Хирайде е трикратен носител на “Златен пикел”, два пъти от които - заедно с Накаджима. 


Жан Картелов изкачи пик Ленин (7134 м, преименуван през 2006 г. на Абу Али Ибн Сина, но останал популярен със старото си име) в Памир, Таджикистан и направи второто българско спускане със сноуборд от този връх. Първото е през 2017 г., на Владимир Павлов - той е и първият българин, спуснал се със сноуборд от осемхилядник - Манаслу, 2019 г.

Пред БНР Жан разказа, че след аклиматизацията се е разболял и се е наложило да престои два дни в базовия лагер, за да се възстанови. По време на атаката е бил сам.

“Дори прекарах 3 дни по лагерите, докато чаках подходящо време, които минаха самотно и бавно. Не отричам, че използвах фиксирани палатки и носач до трети лагер за част от багажа, но само сплитбордът ми тежеше 6 кг, а за пантене беше невъзможно през по-голямата част от маршрута от лагер 1 до върха. В деня на изкачването отново бях сам. Имаше други хора, но бяха в различни групи, някои от които - с водачи. На върха бях в 13:45. Видях една група малко преди да стигна, но тя бързо пое обратно надолу поради лошото време”.

При спускането към лагер 3 времето е било много лошо, а видимостта - нулева.

“Настигнах групата - иранци с непалски водач, 50-100 вертикални метра под върха. Един от членовете беше в доста тежко състояние. Залиташе и двама души му помагаха да стои изправен. Спрях, дадох им таблетки декса (дексаметазон - лекарство при височинна болест, бел.ред.) и опитах да направя импровизирана носилка със сноуборда. Успяхме да го спуснем малко по-надолу, но скоро отново го изправиха в опит да го накарат да върви сам. 3 часа се лутахме в мъглата на над 6800-7000 м. С водача на иранците накрая успяхме да намерим пътя и тогава взех решението, че няма какво повече да се мотая, и поех отново сам надолу”.

Общо 18 часа му е отнело да стигне от лагер 3 до върха и обратно. Иранецът оцелял, макар и със сериозни измръзвания по носа и ръцете.

Преди това Жан Картелов се е спускал със сноуборд от връх Арарат (5137 м) в Турция, а на връх Казбек (5054 м) в Грузия не достига връхната точка заради лошо време и се спуска от 4850 м височина. Този февруари преминава със сноуборд и северния склон на Мармолада в Алпите, като счита това за най-екстремното си преживяване до момента заради тежките снежни условия - спускането от 3200 до 1500 м н.в. е било в мъгла и при много сняг, на места - до гърдите.

Жан Картелов на пик Ленин

Снимка: Жан Картелов


Антония Григорова направи опит за преминаване на българския участък от Е4, известен като “Петте планини”. Стартът й беше на 26 юли, в 5:54 от кв. “Драгалевци” в София, но 16 часа и 6 минути по-късно се наложи да прекрати опита при х. “Мальовица”, за да предотврати травма след настъпила болка в ходилата. От екипа й съобщиха за БНР, че целта е била тренировка за международното състезание Trofeo Kima, кръг от Световните серии по скайрънинг. То ще бъде в края на август в Италия, по технично трасе с дължина 52 км с 4200 м изкачване.


Антония Григорова

Снимка: Фейсбук страница на Антония Григорова


Българският участък на Е4 е 240 км, с 14 000 метра денивелация в планините Витоша, Верила, Рила, Пирин и Славянка. Най-доброто време е на Калоян Пейчев - Кофето, който през 2019 г. го измина за 2 дни 3 часа и 8 минути. Най-бърза сред жените е била Анета Ралчева - 2022 г., 4 дни 1 час и 45 минути. Антония Григорова е изминавала Е4 през 2018 г. за 4 дни и 6 часа.


Михаил Кръстев

Снимка: Николай Петков


На 25 юли след тежко боледуване, на 67-годишна възраст почина алпинистът Михаил Кръстев. Освен множество трудни изкачвания в България, той има и неколкократни на седемхилядниците в Памир, участва в експедиции в Хималаите и Каракорум. През последните десетилетия работи като оператор на терен в няколко български телевизии. Участник в първата зимна експедиция по Южната стена на Анапурна – през 1985/1986 г., когато българите достигат 7300 м, не изкачват върха, но начинанието им е доста дръзко за онези времена. В Алпите изкачва Гранд Жорас по "Мишел Кро", а през 2008 г. - Северната стена на Пиц Бадиле, за 7 часа и 20 минути, припомня сайтът climbingguidebg.com. В последните години участва активно в разработването и екипирането на обектите за катерене Комините и Дивите скали на Витоша.


Спомен на алпийския водач Георги Георгиев - Черния за Михаил Кръстев:

“Запознахме се в средата 80-те години. По онова време се случи така, че станах член на АК “Кремиковци”, където Мишката беше един от водещите алпинисти. Само година преди това се беше завърнал от клубната експедиция на Южната стена на Анапурна и всички слушахме разказите му за Непал и Хималаите със затаен дъх. А Мишо умееше да разказва. Умееше също да вдъхновява и да вдъхва сигурност в трудни ситуации, умееше да се смее и да живее живота с лекота и устрем, присъщ само на наистина свободните хора. В негово лице открих по-голям брат, от тези, които могат да те научат на всевъзможни бели, и партньор в катеренето, вярващ в собствените си сили и умения. Мишо умееше да мечтае и това му качество беше заразително. Дори и по време на последната ни среща преди няколко седмици правихме планове за пътувания, изкачвания и филми… По време на тази последна среща му показах и снимката, която е в тази публикация. Припомнихме си историята, с която е свързана и която бих искал да ви разкажа:

Лятото на 2002 г. С колеги и клиенти сме в Алпите. Целта ни е да опитаме да се качим на Мон Блан. И тогава, както и сега, за това изкачване има много желаещи. И тогава, както и сега, да се направи резервация в хижите е почти невъзможно. На нас резервациите ни се получиха 50%. Намерихме места на "Тет Рус", но на хижа "Гуте" не искаха и да чуят. Бързо променихме плана и решихме да спим на заслона "Вало". Когато стигнахме до него, установихме, че подобен тактически план имат още поне 30 души. Натъпкахме се някак си вътре. За лягане и дума не можеше да става - мястото беше тясно, а в средата на заслона имаше и огромна купчина боклук, която правеше използването на пода за спане абсолютно невъзможно. Тъкмо се бяхме понаместили, когато вратата се отвори и вътре влязоха още трима - френски водач с двама клиенти, единият от които в доста лошо състояние. Направихе им място, доколкото беше възможно. Френският водач, който беше видимо притеснен и с осветени очи, се опита да вдигне някакъв мини-скандал за това, че сме узурпирали заслона, но след като разбра, че това по никакъв начин няма да промени ситуацията, се отказа и започна един безкраен разговор с планинската жандармерия. От разговора стана ясно, че хеликоптер няма да бъде изпратен заради лошото време. А то наистина беше доста мърляво - мъгла, вятър и снеговалеж. Посъветваха го да изчака до сутринта и ако времето се промени, щели да дойдат да ги приберат. Имаше прекаленно много “ако” в цялата ситуация. От своя страна, болния клиент повръщаше и беше отчетливо неадекватен.

- Батка, какво ще кажеш да му помогнеме да ги свали към Гуте?

- Тръгваме! - Мишо отговори, без да се замисли.

Френският водач не можеше да повярва, че му предлагаме помощ в това време и след мини-скандала. Вързахме се и с опипване на терена, подпирайки болния клиент и водейки за ръката полуслепия водач, бавно започнахме да се придвижваме към х. "Гуте". Отне ни почти 5 часа да стигнем до нея, но в крайна сметка в 1 ч. след полунощ бяхме в хижата. Клиентът веднага беше напъхан в камера и захранен с кислород, а ние затърсихме място, на което да придремем, преди да тръгнем обратно нагоре към заслона.

- Колко трябва да Ви платя? - Въпросът на френския водач дойде изневиделица, но ни даде възможност и ние да му отвърнем с подобаващ мини-скандал.

Малко по-късно, легнали с дрехите на масите в столовата, Мишо ми прошепна:

- Батенце, екстра си изкарваме!!!

И после се смяхме. Дали заради умората, дали заради това, че ни беше олекнало след бавното и на моменти рисковано слизане, но смехът излизаше от нас на талази и ставаше все по-силен и по-силен. Другите спящи в столовата се опитаха да ни направят забележка, но честно казано, нямаше кой да им обърне внимание.

Светлина на душата ти, Батенце!”.

Поклон пред паметта на Михаил Кръстев!

---

Новините следете в рубриката "Екстремните спортове".

Новините на БНР – във Facebook, Instagram, Viber, YouTube и Telegram.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

Горещи теми

Войната в Украйна

Най-четени