Дори и да е под голям стрес, човек няма да се разболее сериозно, ако има здрав сън.
Сънят е ключов за благосъстоянието на човека и има съществена роля за ученето на способности, на знания. За мозъка сънят е по-важната част от денонощието, коментира пред БНР-Радио София доц. д-р Стоян Везенков. Той е доктор по невробиология, магистър по молекулярна биология и по ерготерапия, сертифициран биофийдбек и неврофийдбек терапевт и обучител, основоположник на проект "Екранни деца".
Специалистът обърна особено внимание на дългото прекарване пред дисплеи и как това се отразява на децата, на човешкия мозък.
По думите му, екранът приспива мозъка, забавя оборотите му. Колкото по-рано едно дете се пристрасти към дигиталните екрани, толкова по-тежки са последствията.
Ако се даде смартфон например на дете до 2 години, то задължително ще има езикови дефицити. Ако това стане преди 1-годишна възраст – често се регистрират аутистични признаци.
"За малките седативният ефект на екрана е по-силен от медикамента, но после те стават по-агресивни, стига се до тежка зависимост. За достъп до екран ние слагаме границата 9-годишна възраст, когато вече узрява вестибуларния апарат. Неслучайно в Китай ограничават децата за такива занимания до 3 часа седмично. Мозъкът ни не е устроен за такава стимулация, каквато ни доставят дигиталните технологии", подчерта доц. Везенков.
Той силно препоръча за децата повече движение, тичане, игра с топка.
Съветът му към всички възрасти е бягане от рутината, разнообразие и редуване на дейности - физическа, емоционална и делова, дигитални пости - да има цели дни без дигитализация, здрав и достатъчен сън и повече комуникация.
"Когато е по-активен, мозъкът се поддържа млад."
Биофийдбек - биологичната обратна връзка, вече е класически метод в медицината (както и неврофийдбек). При него сензори измерват процеси в тялото. С времето можем да тренираме за управлението на един или друг процес, коментира още доц. Везенков.
"Невротренингите са особено подходящи и ефективни в някои случаи, при които лекарствата не са добро средство."
Той припомни утвърдените и широко приложими методи за изследване работата на мозъка: ЯМР за пространствено локализиране и ЕЕГ (МЕЕГ) – за времево. И допълни, че технологиите позволяват апаратурно да се записват много данни, а в обработката им се използва и изкуствен интелект.
Чуйте разговора на Елисавета Белеганска.
