Войната консолидира украинците. Сега, в тази ситуация не е важно с какъв етнически произходи си, важно е какъв се усещаш. Сред моите студенти има украинци, руснаци, българи, кримски татари, евреи. Някои от тях са бежанци, родом от окупираните след 2014 г. и след това и от 24 февруари 2022 г. от Русия територии - от Луганска, Херсонска и Донецка области.
Това споделя историкът доц. Александър Середа, преподавател в педагогическият институт в Одеса.
Той е един от малкото историци османисти в Украйна, с майка българка и баща украинец. Има докторат по история от България, учил е в Истанбулския университет, където е един от основателите на катедрата по Украинистика.
Срещаме се с него в центъра за ветерани от войната в Одеса, а след това и в една от учебните зали на института, в който преподава в една от изпитните дати на първокурсниците по история и измежду поредната поредица от сигнали за потенциални въздушни атаки.
България и Украйна - особено в южната си част имат много обща история, казва още Александър Середа. Не само защото и двете са били дълго време част от Османската империя и делим едно море. Имаме много общи неща и в начина на третиране на Руската империя към българите и украинците.
Има редица доказателства за полицейският натиск и произвол, на който са били подлагани българите.
За такъв говорят в спомените си и Георги Раковски - най-големият противник на изселването на българи в Бесарабия след поредицата Руско-Турски войни през XVIII-ти и XIX-ти век, и Христо Ботев, и Иван Вазов, и много други.
Един от примерите, които са малко известни в България, е и отношението към украинските българи (бесарабски, таврийски и др.) в края на 70-те години на миналия век, когато по времето на бившия Съветски съюз българското етническо малцинство започва да настоява за достъп до българско образование и култура. Тогава руснаците започват да се обръщат към него като "български нацисти" и изпращат голяма част от протестиращите българи в Сибир.
Същата идеология и терминология използват сега руснаците в Украйна, разказва Середа. Убеден е, че сегашните студенти (17-18 годишни) са бъдещето на Украйна. Да, всеки един от тях може да има сред предците си българи, руснаци, гагаузи или други, но всички те тук се усещат украинци.
Те израстват в тази война, в тази борба за самоопределянето на Украйна. Няма нито един, който да има някакви проруски настроения, те са наясно и със ситуацията и с това, в каква борба се намират, посочва Александър Середа.
Разговорът с него може да чуете в звуковия файл.
