"Не става дума за някакъв завой вляво, не става дума за голяма земетръсна победа на Лейбъристката партия", казва Валери Чуков, бивш редактор в някогашната Българска секция на Световните служби на BBC.
"Благодарение на мажоритарната система, лейбъристите имат изключителен мандат за управление с абсолютно мнозинство. Либералдемократите също имат много силно присъствие в парламента, а тяхната програма стои по-наляво, отколкото тази на лейбъристите и те ще поддържат някаква законодателна програма, която върви в по-социален план. Обаче при по внимателен прочит на резултатите от изборите, става дума за нещо друго – не толкова за голяма победа на лейбъристите, колкото за катастрофална загуба на консерваторите. Лейбъристите печелят 34 на сто от подадените гласове, което отбелязва малко под 2 процента нарастване на подадените за тях гласове в сравнение с изборите през 2019 година, когато те бяха съсипани от Борис Джонсън. Докато консерваторите със 24 на сто от подадените сега гласове те бележат спад с 20 процента, което е изключително голямо оттегляне на гласовете за тях. Това никого не бива да изненадва след 14 години на едно управление, което бе почти катастрофално за Великобритания. То не беше Брекзит, то не бяха всичките зулуми на Борис Джонсън, то не беше уникалният резил на краткото управление на Лиз Тръс, която даже загуби мястото си в парламента на тези избори. След 14 години на управление действително е време за промяна."
В какво би се изразила промяната?
"На базата на манифеста по нищо не може да се види, че те отиват към някаква радикална промяна, макар че говорят само за промяна. Залага се изцяло на икономическия растеж. Този вид политика показва, че лейбъристите са в "усмирителната риза на неолиберализма", както са били всички досега. Едуард Долби го беше казал хубаво: "Растежът заради самия растеж е идеология на раковата клетка". Единственото нещо в тази икономическа програма, което показва някакъв друг подход, е заявката за създаване на национална компания за прехода към чиста, зелена енергия, която предвижда създаването на 650 000 работни места. Национална компания, обхващаща всички звена на този преход – от научните изследвания, проучването на възможностите и технологиите, до изграждането на инфраструктурата", коментира Валери Чуков пред БНР.
Къде са отишли загубените гласове на консерваторите?
"Най-голямата част отива към новата партия "Реформирай Обединеното кралство" на небеизвестния Найджъл Фарадж. Те са спечелили 14% от всички гласове и то главно на север, главно в избирателните райони, които са гласували навремето с над 70 на сто за излизане на Великобритания от ЕС. Докато друга част от оттеклите се от консерваторите гласове отиват на юг, където най-много избирателни райони са спечелени от либералдемократите. Това са райони, които са гласували с по-малко от 50 на сто, даже под 40 на сто за Брекзит."
По време на предизборната кампания не се говореше много за Брекзит от двете най-големи партии. Брекзит обаче продължава да виси като Дамоклев меч над Обединеното кралство. Според някои анализатори, ако не е бил Брекзит, Борис Джонсън нямаше да стане премиер, нямаше да сме чували и за Лиз Тръс и Риши Сунак.
"Да, съгласен съм с този анализ. Той е доста точен. Но зависи какво се разбира под Брекзит сега, 8 години по-късно след този катастрофален за Великобритания референдум. В тези избирателни райони с по-нисък образователен ценз, в деиндустриализираните райони, където работническата класа не може да си намери работни места, в избирателните райони с по-нисък стандарт на живот, Брекзит трябва да се разбира като имиграция - имиграцията им пречи. И тук именно демагогът Найджъл Фарадж успява да завземе тези гласове. Той успява да завладее тези избирателни райони именно като се обявява против имиграцията. Тези хора и по времето на референдума не са имали пълна представа какво представлява в социален, в икономически, в културен план излизането на Великобритания от съюза", изтъква Чуков, който определя присъствието на Фарадж в новия парламент както като много интересно, така и като много опасно.
"Защото Фарадж хич няма да се колебае да използва постоянно присъствието си за натъртване на факта, че има близо 4,5 милиона подадени за него гласове, а има само петима представители на "реформаторите" в парламента. Консервативната партия с малко по-малко от два милиона повече гласове от него има 121 представители в парламента. Той ще демагогства с настояването, че всъщност е по-изразен представител на народа, отколкото са консерваторите. Смятам, че влиянието на Фарадж може да бъде изключително голямо за това как ще се преобразува самата Консервативна партия, как ще се преобразува десният блок. Още повече, че това ще става в един изключително ужасен международен контекст. Завоят надясно в Европа е факт. Не след дълго, почти неизбежно, в Съединените щати на власт ще се върне Тръмп."
