От началото на 2024 г. влезе в сила актуализация на Наредбата за енергийна ефективност, според която всички нови сгради трябва да са почти нулево ефективни. Оказва се, че повечето сгради, строени през последните 10-20 г. не отговарят на заложените стандарти, да не говорим за по-старото строителство.
Това коментира пред БНР-Радио София аpx. Beceлин Beceлинoв. Той е част от авторския екип на Климатека, сертифициран дизайнер на пасивни сгради ĸъм Инcтитyтa зa пасивни сгради в Дapмщaд, Гepмaния.
По негови данни, над 90% от еднофамилните и многофамилните жилищни сгради в България трябва да бъдат реновирани, и то без отлагане, защото са с изключително лоши енергийни характеристики. В края на 2020 г., България прие Национална дългосрочна стратегия за подпомагане на енергийното обновяване на сградния фонд до 2050 г., но за съжаление, планираните в нея срокове и сценарии за реновиране остават само на хартия.
Енергийното обновяване на жилищните сгради вече не е въпрос на избор, а задължение, което страната ни като член на Европейския съюз (ЕС) трябва да изпълни, подчертава арх. Веселинов.
В страната има около 4,5 млн. жилища, над 20% от които – в панелни комплекси. До този момент по програми са санирани само около 2000 сгради с около 300 хиляди българи. Като цяло в нашата страна енергийно ефективните мерки се прилагат по-бавно в сравнение с други страни.
По мнението на специалиста, трудно е собственици сами да се справят с въвеждането на енергийно ефективни мерки. За целта те трябва да прибегнат до професионална подкрепа, включително и за интегриране на ВЕИ в сградите.
Може да се оспори твърдението, че тези мерки са скъпи, допълни Веселинов:
"При новите цени на енергията, ее остава една от най-разумните инвестиции."
