''Актуално'' в ''Посоките на делника'', 1 юли 2024 г.
Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
В България всеки пети човек е беден - страната ни е на дъното на класацията за издръжка на живот в Европейския съюз. У нас се очаква увеличение на реалните цени в цялата икономика, което вероятно ще доведе до значително намаляване на реалните доходи и до увеличаване на бедността за домакинствата. Доходите също ще се променят - приходите от квалифициран и неквалифициран труд се очаква да намалеят, което предполага повече хора да паднат под линията на бедността. Това каза Зорница Спасова- главен асистент в Националния център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА) към Министерство на здравеопазването. Има докторска степен по специалност "Климатология" от СУ "Св. Климент Охридски". Занимава се с въздействие на изменението на климата върху човешкото здраве от 2008 г., като е специализирала многократно в чужбина.
"Бедните хора са по-уязвими към изменението на климата. Да кажем те по-често живеят в рискови райони. Към замърсяване на въздуха, към горещи вълни. Техните домове например, не са в достатъчна степен климатизирани. Например, 70 процента от бедните в България не разполагат с климатик в дома си... Най-често бедните хора работят на открито. Заетите в земеделие, в строителство, в сфери на услугите, куриерски дейности например, горско стопанство. Така че това също ги прави по-уязвими. Те имат и по-малко възможности за справяне след определено климатично бедствие и по-малка помощ от общността, от държавата съответно", каза Зорница Спасова.
По отношение на адаптацията трябва да се работи, смята Зорница Спасова:
"По отношение на адаптацията има доста така възможност да се работи. Защита на уязвимите групи, една от които е всъщност и групата на бедните. Това трябва да се включи в една актуализация на тази стратегия за адаптация, която е с хоризонт на действие 2023 година. Например, може да се направи така, да се закупуват климатици за хора от уязвимите групи- да кажем възрастни жени, бедни хора, хора с хронични заболявания. Когато съм задала този въпрос защо примерно по плана за възстановяване не са предвидени средства за закупуване на климатици ми беше даден отговор, че това са много енергоемки уреди, които увеличават глобалното затопляне. Да, това е така, ако енергията, която се използва за работата е от изкопаеми горива. Но, ако има зелена енергия това няма да е така. И идеята е, че не се предвижда да се закупуват климатици за уязвимите групи. Което ги поставя в риск при една гореща вълна, която в момента дори наблюдаваме."
Цената на тока също има значение. С либерализацията на пазара бедните отново са рискова група, защото дори да имат климатик, за да спестят от сметките не го пускат. Решение на проблема е актуализиране на стратегията за адаптация към изменение на климата и в нея да се включат уязвимите групи. Не само бедни, но може да се включат и жени, деца, хора с хронични заболявания и да бъдат разписани мерки към съответната целева група.
Инфлацията при храните, дължаща се на промените в климата, ще бъде 3% годишно до 2035 година, отчита Зорница Спасова. А за момента българите дават най-голям дял от месечния си доход за храна, в сравнение с останалите европейци - 34,9% при 21,2% средно в Европа. Освен това икономическото неравенство е най-голямо у нас от страните в целия Евросъюз, а както бедността, така и неравенството, имат пряко отношение към проблема за изменение на климата.
Кметът на община Ружинци всяка година кандидатства по различни програми за заетост. Александър Александров смята, че населението на България, и най-вече хората с нисък социално-икономически статус, са сред най-уязвимите групи по отношение на промените в климата. Ако предишни години горещините били през юли и август сега са през юни.
"И тук би могло вниманието на бъде насочено на държавата върху тези хора, към възможността да им бъде предоставен безплатен един климатик поне там, където живее едно семейство или двама възрастни хора, за да могат те наистина да оцеляват в това трудно време. Защото младият човек малко по-лесно поема жегата и я приема и се отразява на тялото му. На по- възрастния и в това число над 90% болни хора е много по-трудно и почти невъзможно да живеят. Т.е. живеят много рисково и опасно. То затова и зачестяват много здравословните проблеми."
Общинският кмет има възможност да кандидатства за програми за заетост, но те са пак временно решение и вече не толкова много. От 1 юли започват работа по регионалната програма за заетост 21 човека на 4 часа. Миналата година тази програма я нямаше, а предходната година по нея са работили 112 човека.
"Хората от Северозапада, хората в община Ружинци, тези, които са останали тук нямат и необходимото образование и ценз", добави Александър Александров и даде пример как на два пъти се отлага обучение на 20 човека- курс на КТ "Подкрепа" и Бюрото по труда за бояджии, защото едно от условията е да имат завършен десети клас. Групата вече и събрана, но е от три населени места.
"Тези хора освен да работят по програми и в други такива мерки за заетост, те друго не могат да правят нищо. Тези хора не са атрактивни на пазара на труда... А пък те се принуждават чак от тях да емигрират и емигрират към други държави като взимат с тях и своите деца. Затова и при последните две години, досега нямаше такъв парадокс, намаляха драстично децата в трите училища в нашата община... А ние се борим с демографска криза. Не се Борим с нищо, ние просто я констатираме", допълни кметът на община Ружинци Александър Александров.
18 младежи от общината предстои да бъдат назначени по "Младежка заетост +" за 9 месеца. Общината обаче ще получи парите за заплати на четвъртия месец:
"Аз трябва имам един ресурс за тези хора да им давам заплати и да чакам държавата да ми ги върне. Е къде тогава е държавата тук?"
Жители на видинското село Градец също смятат, че хората с ниски доходи са засегнати от климатичните промени:
"Не можеш да си купиш каквото и да било подобрение охлаждащо и да живееш нормално като европейски гражданин. Живееш на ръба и в жегите. Моите баба и дядо също са възрастни хора, сами не могат да си позволят климатик. Трябваше ние, нали няма как да ги оставим... Оказват да, защото не всички може да си купим климатик. Аз имам две болни деца, едното у с умствена изостаналост и е с 300 лева пенсия. Как може това дете да си купи като нашия град хем е беден, хем е пропаднал... Как да вземем тоя климатик като 150 лева взимам на месец? Как да го вземем? С какво да плащам ток? Не става... Ще продължат да обедняват, защото първото което е, тези бури вече носят много материални щети. Изпочупват покриви, покъщнина, и т.н., нанасят проблем в градинки на хората, къде нещо са си приготвили, защото българинът все още разчита на нещо, което да си произведе. Да не говорим вече за селскостопанска продукция..."
