Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Във Франция крайната десница се е устремила към победа на извънредните парламентарни избори. В Съединените щати Джо Байдън хвърли в предизборна паника своята Демократическа партия с катастрофалното си представяне в първия за тази кампания телевизионен дебат с Доналд Тръмп. А във Великобритания задържалата се вече 14 години във властта Консервативна партия е пред сериозен срив на парламентарните избори идния четвъртък.
Кореспондентът ни в Лондон Веселин Паунов разговаря с анализатора от агенция "Ройтерс" Гарет Джоунс.
- Какво прогнозират социолозите проучвания?
- Данните от социологическите допитвания са изненадващо еднообразни вече месеци наред. Процентите не се промениха кой знае колко и по време на предизборната кампания. Лейбъристите поддържат преднина от около 20 пункта, което е забележително - преднината им е огромна, а консерваторите така и не успяват да я съкратят. Голямата изненада на тези избори беше решението на Найджъл Фарадж да участва в тях, след като досега, ако не греша, се е провалял поне 7 пъти да стане депутат в Уестминстър. Успявал е само да стане евродепутат преди Брекзит.
Повторната му поява като лидер и лице на "Реформирай Обединеното кралство" - обновената версия на старата му партия "Брекзит" - разцепи дясноцентристкия вот и несъмнено причини безсънни нощи на премиера Риши Сунак, защото "изяжда" част от подкрепата за торите. Фарадж се очаква да спечели 16-17 % от гласовете, почти колкото консерваторите, които са с рейтинг около 20 на сто. Лейбъристите имат одобрението на над 40 % от избирателите.
- Нека да поясним обаче, че този висок процент за "реформаторите" не означава, че те ще спечелят много места в парламента.
- Не, няма да спечелят много места - заради избирателната ни система. Тя е доста стара и няма нищо общо с пропорционалността - във всеки избирателен район печели този кандидат, който просто получи повече гласове от конкурентите си. Предимството на тази система е, че обикновено води до съставане на стабилно правителство и - макар не винаги - еднопартийно. Никоя партия в съвременната ни история не е печелила повече от 50 процента от вота. Обикновено победителите успяват да привлекат 37-38 на сто, понякога 40. Но това често се транспонира в 60, дори 70 процента от депутатските места - в зависимост от резпределянето на гласовете по избирателни райони.
Това е много несправедливо за по-малките партии, като либералдемократите например, които водят вече близо цял век кампания за електорална реформа. Нови партии, като "Реформирай Обединеното кралство", също страдат. Защото дори да вземат само 3 или 4 % по-малко от торите, едва ли ще имат повече от двама, трима или четирима депутати. Изключителен успех за тях би било да вкарат 6 или 7 души в Камарата на общините.
- Да останем още малко на темата с Найджъл Фарадж. Споменахте вече, че той ще разцепи вота вдясно, но може ли да открадне гласове и от Лейбъристката партия?
- На теория - да. И даже несъмнено ще спечели гласовете на някои от традиционните поддръжници на лейбъристите. Фарадж и неговата крайнодясна антиимитрантска евроскептична реторика всъщност допадат на избирателите от работническата класа. Подобна е тенденцията и в Европа и на други места по света.
Фарадж се кандидатира в Клактън, крайбрежно градче в графство Есекс, което някога процъфтяваше, но подобно на много други курорти, особено по източния английски бряг, западна през последните десетилетия, защото все повече хора започнаха да ходят на почивка в Испания, Гърция и други средиземноморски страни. Стандартът на живот в селища като Клактън се понижи и избирателите там се чувстват изоставени от политиците и прибягват към протестен вот. Смятат, че лейбъристите, които традицонно са гласът на по-бедните, са се превърнали в елитарна партия. Затова може да се очаква Фарадж да спечели в Клактън и партията му по принцип да се представи добре в някои райони, които са традиционно лейбъристки, но на последните избори гласуваха за торите.
- Въпреки слабата кампания на консерваторите като цяло, Риши Сунак се представи добре в дебатите с Киър Стармър. Политическите анализатори обаче подчертават, че хората са толкова уморени от управлението на торите и техните политици и политика са толкова непопулярни, че едва ли в оставащите малко дни те ще могат да внесат някаква промяна в общественото мнение. И все пак, може ли Риши Сунак да предложи нещо, което би променило нагласите?
- Сунак не е истински политик. Много е интелигентен и според мен също толкова добронамерен, но му е трудно да общува с обикновените хора. Може би защото е и изключително богат. На Борис Джонсън, например, му идва отвътре - обича да се среща с хора, харесва непредвидимостта на предизборната кампания, забавен е и има чувство за хумор. За разлика от него на Сунак му е некомфортно. Той е технократ, като компютър е - има математически мозък, но го сполетяха твърде много скандали и лош късмет. Дори времето беше срещу него, когато обяви датата за вота и прогизна до кости от дъжда. Никой не се сети да му изнесе чадър пред "Даунинг стрийт 10".
Дали може да промени нещата? Все по-невъзможно изглежда след толкова седмици кампания без торите да наваксат поне малко изоставането си от лейбъристите, които играят "на сигурно" - много са предпазливи. Те вече са били в ситуация, когато са водили в допитванията, но след това са губили изборите. Този път обаче това май няма да се случи.
Консерваторите са на власт от 2010 година - първоначално в коалиция с либералдемократите, но от 2015-а вече самостоятелно. Напоследък преживяхме невероятно турбулентни времена в британската политика. Имахме трима премиери в рамките само на година, което е безпрецедентно и подкопа авторитета на торите като стабилна политическа сила. А те обичат да се наричат "най-успешната политическа партия в света". Под една или друга форма са на политическата сцена още от XVIII век и успехите им се дължат на способността да се адаптират към промени.
От партия на земевладелската класа, на църквата и на монарха в епохата на всеобщото избирателно право стават привлекателни и за работническата и средната класа. Те са най-дълго упрявлявалата партия през ХХ, а засега и през ХХI век. Затова не бива да се подценява спобосността на консерваторите да се възраждат и преоткриват. Но според мен сега усещат, че е необходимо да загубят властта, за да могат да преосмислят за какво се борят в съвременния свят и да се адаптират по най-добрия начин, за да станат отново сила, достатъчно добра да води компетентно страната.
- Ако заложим на най-вероятния сценарий - лейбъристите да спечелят изборите, тогава ще имаме нов премиер в лицето на Киър Стармър. Може би е добре да го представим на нашите слушатели. Кой е той, какви са неговите силни и слаби страни?
- Наистина ще е забележитено, ако лейбъристите спечелят толкова голямо мнозинство, колкото прогнозират социолозите. Това обаче няма да е защото британците са влюбени в тази партия и в харизмата и силните лидерски качества на Стармър. Хората просто са много уморени от торите. А особеностите на системата ни не предполагат друга алтернатива, освен лейбъристко правителство.
Стармър произхожда от сравнително скромно семейство. През цялата предизборна кампания той постоянно припомня, че баща му е бил занаятчия, а майка му медицинска сестра. Израства в графство Съри, което е доста процъфтяваща част от страната. Завършва университет, става юрист и стига до върховен прокурор. В политиката влиза сравнително късно. В парламента е от 2015-а и вече е над 60-годишен. А в наши дни - за добро или за лошо - първи стъпки в политиката е модерно да се правят когато си два пъти по-млад. Но Стармър не играе от скоро важна роля в Лейбъристката партия. Той беше министър за Брекзит в правителството в сянка на Джеръми Корбин.
Това го прави уязвим за критики, защото макар и да не е смятан за крайно ляв, беше "римейнър" - за оставане в Европейския съюз, което намалява доверието в него на част от старата гвардия в Лейбъристката партия, които подкрепят Брекзит.
Като личност Стармър малко прилича на Сунак - не е истински политик. Типичен юрист е - много е предпазлив. Не очаквайте от него да направи нещо радикално или вироглаво. Основният му рефрен в предизборната кампания е "стабилност". "Ще върнем стабилността!"
