7
Над 30 българисти от единайсет страни се събраха на двудневен форум в София и Пловдив, посветен на кирилицата, за да представят последните си достижения в изследването на Кирило-Методиевото дело и да напомнят, че българската средновековна култура е сред седемте цивилизации в историята на човечеството, играли отговорна роля заради мисията си на свързващо звено между Изтока и Запада.
Международната конференция под надслов “Азбука, език, идентичност”, която се провежда по инициатива на вицепрезидента Илияна Йотова, е продължение на провелия се през 2022 г. форум “И ний сме дали нещо на света”, отправил послания срещу опитите за подмяна на историята и отричане на приноса на ранната българска държава.
“През годините силата на словото ни учи на добро и зло, формира нашия личен и колективен компас”, заяви президентът Румен Радев при откриването на конференцията. По думите му, именно писмеността съхранява мъдростта на поколенията, опазва идентичността и изразява разноликата същност на хората и нациите.
“България се съгради като държава на духа, която още преди хилядолетие се превърна в един от културните и духовни центрове на Европа – продължи държавният глава. – Именно нашата писменост, просвета и духовност съхрани народа ни и го преведе през най-тежките изпитания в дългата зима на векове потисничество. Като преки наследници на святото дело на братята Кирил и Методий наш дълг е да съхраняваме и развиваме това богатство, а това е голяма отговорност, защото кирилицата не е достояние единствено на българския народ. Буквите, тръгнали от нашите земи, днес формират едно много по-широко духовно пространство и обединяват стотици милиони хора.”
Според Илияна Йотова конференцията е част от кампанията срещу унифицирането, срещу тенденцията в глобалния свят да забравяме корените си.
“Отстояването на идентичността не се противопоставя на глобализацията – изтъкна вицепрезидентът. – Напротив, тя е неизменен фактор е за голямото културно многообразие на света.
В никакъв случай обаче не желая да завиваме и в другата посока – на фалшиво патриотарство и кресливи лозунги, които нямат нищо общо с науката и са повече вредни, отколкото добри.”
В изявлението си Румен Радев повдигна важния въпрос за сънародниците ни в чужбина и опазването на все по-често единствената връзка с родината им – българският език.
“Без съвременни работещи механизми и ефективна държавна политика тази жизненоважна връзка е обречена да изтънява – добави той. – В нашите динамични времена на пълно развитие на технологии, на икономика, на глобализъм ние сме принудени да преоткрием ролята на родния език като един от най-дълбоките символи на идентичност, да укрепваме този мост във времето и пространството, който ни връща обратно към дома, към корените, към самите себе си, но и ни отваря към други народи и култури.”
Служебният образователен министър Галин Цоков подчерта, че страната ни се развива като научно-изследователски център за българистика и нейното разпоространение в съвременния цивилизован свят. Той поясни, че тази цел се осъществява чрез различни инструменти, най-важният от които са лекторатите, подкрепяни от Министерството на образованието и науката.
“През тази академична година има 29 лектората в чуждестранни университети – три от тях в Азия и останалите в Европа – заяви министърът. – Най-голям брой са лекторатите в Италия – 4, а в Гърция и Германия – по три. Интересен факт е, че през последните години много младежи искат да изучават български език в Япония. Този засилен интерес на младите хора трябва да се доразвива в бъдеще и да се превърне в един от важните приоритети за развитието на чуждестранната българистика и увеличаването на младите хора в Европа и по света от благозвучието на българския език. И не само това – да се запали интересът към българската култура и традиции.”
Оптимистичните думи на Галин Цоков обаче не кореспондират с безпристрастната статистика, според която пред 30 години в чужбина е имало над 240 лектората по български език и култура, а през 2022 г. те са наброявали едва 39 – с десет повече от днес.
“Със съжаление трябва да посоча нихилизма на някои български институции по отношение на прогресивно оредяващите лекторати – коментира Илияна Йотова. – Няма как, уважаеми г-н министър на образованието, да сме доволни от това, че те са само 29. Няма как да си затваряме очите, че може би някакъв друг тип лобиране или аргументи карат някои университети да заместят преподаването на български език, култура и история с преподаване на други езици. Струва си да се замислим върху този факт, защото тук отстъплението е повече от видимо. И аз искам да благодаря на нашите гости – изтъкнати преподаватели в реномирани университети не само в Европа, да продължавате да бъдете нашето лоби лекторатите да се върнат там, където им е мястото, но не формално, не просто за изучаване на съвременния български език, а на основите на тази цивилизация.”
Един от тези преподаватели е доц. Марко Скарпа от университета в италианския град Месина, чиито научни интереси го отвеждат до старобългарските ръкописи от XIV век.
“Много е важно да се подчертава ролята на азбуката, на която пишат стотици милиони души по света, ролята на културата, на всичко, направено в България, защото днес то се ползва от различни народи и това е част от нашата Европа – казва ученият. – Тук сме се събрали хора от различни страни с различни посоки на изследвания и различен опит, но обменът винаги е важен – да работим заедно, да обменяме информация, опит, идеи.”
Големият учен проф. Красимир Станчев също е участник в конференцията и днес ще модерира сесия на тема “Съвременни проекции на азбуката и идентичността”.
“Думата “форум” означава събиране, среща на хора, така че първият голям резултат е, че тук сме се събрали колеги от различни страни – заявява той. – Това не е форум, който може да взема някакви решения, но е едно великолепно място за обмяна на мнения, на научна информация, на нови открития. И винаги има резултат, когато тези неща се правят и обсъждат заедно. Научните постижения трябва да достигат до неспециализираната публика на разбираем език, по възможност до цяла културна Европа, за да се избегнат спекулациите. И както спомена и вицепрезидентът, те не са толкова съзнателно търсени, колкото от непознаване на историческата истина. Тогава фактите се изкривяват и интерпретират в посока, която, за съжаление, не води към обективното научно изследване.”
