Едно доказано име в българския волейбол - Христо Илиев, говори за предаването Спорт и музика на БНР за мъжкия ни национален отбор, за работата на федерацията с подрастващите отбори, както и дали е необходима смяна на ръководството на централата, след като над една трета от клубовете поискаха извънредно изборно общо събрание.
Христо Илиев е част от тима на страната ни, който спечели сребро на олимпиадата в Москва през 1980 г., работил е като треньор на клубно ниво у нас и в чужбина, бе и начело на мъжкия национален отбор. В момента работи активно за развитието на детско-юношеския волейбол в регион Хемус.
„С интерес следя изявите на този национален отбор с много явно афиширани промени в състава и стила на игра с новия треньор, с идеи, които са актуални и има потенциал отборът да намери своето място. За резултатите по-добре да не говорим, не можем да върнем събитията назад. В лигата има отбори, които съвсем по друг начин подхождат, търсят място на олимпиада, в рейтинга. Неща, които при нас не стоят дневен ред поради обективни причини. Според мен се размива отговорността в реално време какво като резултат се гони. Въпросът е тези цели да имат ясен израз за начина, по който трябва бъдат постигнати. В последните няколко години се наслушах на един абстрактни анализи, които се правят постфактум. На първо място президентът на федерацията винаги по един категоричен начин стига до заключението, че мъжкият отбор е изиграл едно добро първенство, и има няколко мача, в които нещо мъничко не ни е стигнало. И това се повтаря. Не може той да винаги на е топа на устата. Има треньор, координатор, хора, които са конретно заангажирани с реализирането на целите. През последните 4 години се поставяха все някакви цели и се отива на пожарен вариант – дано да стане. Но какво се получава – лека, полека се смъкваме надолу в класиранията, в рейтинга. Тоест между този наш отбор от последно време и конкурентите в Европа и света дистанцията започна да става много голяма. Няма отбор от нашия ранг от преди десет години, който толкова стремглаво да се спуска надолу."
"Не искам да отивам в крайности, но как да мерим мегдан на игрището, когато състезателите ни са лимитирани от гледна точка на качества и умения да изпълняват тези тактически задачи, които с този английски език треньорът им дава. За мен английският език на Бленджини е малко трудно разбираем и, дано да бъркам, но смятам, че комуникацията по време на мач, липсва. Сигурен, че Бленджини е един добър тактик, доказал се е. Въпросът е задачите, които поставя и корекциите, които прави по време на мач, дали той успява първо да изясни какво се иска от даден състезател и какво се очаква от него. А не задачата, която му поставят да бъде изненада. И вместо да му бъде по-лесно на състезателя и на отбора, нещата сякаш зациклят в една липса на комуникация. С резултатите и мястото, което заслужено ще заемем, трябва да сме щастливи да бъдем отново под светлините на волейболното слънце. Това е олимпийска година, която за нашия национален отбор, тези 4 години от олимпийския цикъл, който завършва, е меко казано пропилян. Да, има какво да се каже позитивно, неминуемо, но е някак много дребничко в сравнение с това, което се очаква и трябва да бъде българският отбор."
"За детско юношеският волейбол и федерацията? Добри намерения, но и тази година федерацията показа слабости в провеждането на първенствата. И най-важното – администрирането на детско юношеския волейбол е много грешно. И това не е само мое мнение. Работата с подрастващите трябва да претърпи коренна промяна. Що се отнася до предстоящото изборно извънредно общо събрание - аз имам мнение първо как е констректуиран Управителният съвет. Тази шумотевица за намаляването от 25 на 17 човека нищо не промени. Те си гледат само националните отбори мъже и жени и там нещата като започнаха да куцат в последно време, хоп слава на Господ, младежките гарнитури реализират едни успехи. Да, те са атестация за дейността на федерацията, но... Защо в тази федерация, като ръководство, не се появят хора, които да могат да носят отговорност. За да има корекция на това, което сегашното ръководство обеща преди 4 години и да има резултати, задължително е да има промяна в ръководството на федерацията. Коректно е всеки един от членовете на Управителния съвет да си даде сметка с какво като такъв е съпричастен с това, което става във волейбола.“
Цялото интервю може да чуете в звуковия файл
