Усмихнати пионерчета жизнерадостно развяват флагчета и цветя в шпалир пред лидерите Путин и Ким, а по фасадите на Пхенян греят портретите на двамата нови най-добри приятели. "Путин демонстрира, че се радва на сърдечния прием, но е достатъчно умен, за да знае, че овациите на тълпите по улиците са по задължение", ми каза проф. Герхард Мангот, изследовател на руската политика в университета в Инсбрук.
Защо президентът на огромна Русия отиде на крака на малкия диктатор на Северна Корея? Че Северна Корея не изпраща оръжия на Русия е абсурдно твърдение, категоричен е проф. Мангот. И сегашното посещение е доказателство за това.
"Русия продължава да се нуждае от снаряди за артилерията и от балистични ракети. По данни на американското военно разузнаване Северна Корея, която има големи производствени мощности, е изпратила около три милиона снаряда в Русия", казва проф. Мангот в интервю пред БНР.
- Какво получава Северна Корея срещу военните доставки?
- Различни неща. Като започнем от храни и лекарства и стигнем до военна технология. Русия приема гастарбайтери от Северна Корея, което резолюция на ООН всъщност забранява, но за Пхенян е важно, защото част от заплатите на тези хора отива в хазната. Освен това Северна Корея внася руски петрол, така необходим за икономиката й. Но най-важното е, че режимът в Пхенян получава достъп до сателитна и ракетна технология.
Става дума за изключително важната помощ от Русия за извеждането в орбита на разузнавателни сателити, което е заплаха за западните съюзници в региона - Южна Корея и Япония. Вероятно можем да очакваме и по-тясно сътрудничество в разработването и споделянето на технологии за производството на подводници.
- Какво мисли другата голяма сила в Азия - Китай - за това всеобхватно сътрудничество? Всеобхватно е партньорството на Путин и с китайския президент Си Цзинпин.
- С обиколката в Азия - от Пхенян Путин замина за Виетнам - Русия се опитва поне малко да се отърси от пълната зависимост, в която изпадна от Китай. С визитата в Северна Корея Путин навлезе в територия, която след разпадането на Съветския съюз е доминирана от Китай - както икономически, така и политически. След налагането на санкциите на ООН срещу Пхенян през 2016 година 92 процента от търговията на Северна Корея е с Китай.
В Пекин сигурно се питат какво точно се има предвид, когато Москва и Пхенян говорят за взаимопомощ в случай на чужда агресия? За военна подкрепа ли става въпрос? Или само финансова и икономическа? Ще изпраща ли Русия войски в Северна Корея? Никой не знае. И това никога няма да бъде оповестено, защото целта е противникът да бъде държан в неизвестност. Т.е. Южна Корея, Япония, и Съединените щати.
Това "всеобхватно стратегическо партньорство" е един вид реакция на блоковото обвързване в Азия. Съединените щати сключиха споразумения с партньорите в региона - с Япония, Южна Корея, Австралия. А целта на тези договори е отпор на растящото влияние на Китай. Така че скрепеният съюз между Русия и Северна Корея е сигнал към Запада и неговите съюзници в Азия.
С това посещение Русия на практика признава Северна Корея за ядрена сила, и се обръща срещу собственото си гласуване за санкции срещу Пхенян в Съвета за сигурност на ООН. Режимът на Ким Чен Ун ще може вече спокойно да продължи да развива ядрената програма, защото може да разчита на руската финансова и икономическа помощ.
- В какво се изразява руската помощ за ядрената програма на Пхенян?
- За самата ядрена програма Северна Корея няма нужда от особено голяма помощ от Русия. През последните 30 години Пхенян се справи сам. Според информацията на западните разузнавателни служби Северна Корея дори разполага с водородни бомби. Но Русия може да се окаже важен помощник за изграждането на рампи за изстрелване на ракети с ядрени бойни глави например. В руските медии вече има такива публикации.
- Казахте, че не е известно какво точно се разбира под подкрепа при чужда агресия. Възможно ли е Русия да поиска помощ от Северна Корея заради позволението на западните съюзници на Украйна да нанася удари със западни оръжия по територията на Русия?
- Ударите по руска територия са факт, но е важно да подчертая, че те са оправдани в смисъла на международното право. То позволява на нападнатата държава да се отбранява и да атакува агресора с помощ от други държави. След като западните съюзници на Украйна й позволиха да използва доставените оръжия за удари по мишени на руска територия Москва се закани да отговори асиметрично. Т.е. например да разположи ракети в трети държави, които са в конфликт със Запада.
Не изключвам точно това да са обсъждали Путин и Ким. Не е много вероятно Русия да разположи ракети в Северна Корея, но не можем напълно да го изключим. И със сигурност би нагнетило напрежението в Индийско-тихоокеанския регион.
- Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг реагира на скрепения с договор нов съюз между Москва и Пхенян. Основателни ли са притесненията на Запада?
- Столтенберг не за първи път подкрепя ангажимент на НАТО в Индийско-тихоокеанския регион - позиция, която със сигурност е координирана с Вашингтон. Това в никакъв случай не означава, че Южна Корея или Япония ще влязат в Алианса, но означава все по-тясно сътрудничество както военно, така и политическо. Нещо повече - не изключвам САЩ да реагират с предложение за сключването на договор за колективна отбрана с Япония и Южна Корея и да го обявят още на срещата на върха на НАТО във Вашингтон след няколко седмици.
- Преди това в швейцарските Алпи се състоя първата конференция за мир в Украйна. Както подобава за такива форуми, тя завърши със заключителна декларация, но далеч не всички участници я подписаха. При това в Швейцария изобщо не бяха обсъждани тежките въпроси като изтеглянето на Русия от Украйна, изплащането на репарации и повдигането на обвинения във военни престъпления. Защо тогава документът остана без подписите на влиятелни държави от Глобалния юг, проф. Мангот?
- Редица ключови държави изобщо не взеха участие. Китай заяви, че няма да подкрепи форум, на който Русия не е представена. Бразилия, Индия и Южна Африка също мислят така, но все пак изпратиха представители, макар и не политически лица. Аргументът на неподписалите декларацията е, че не смятат конференцията в Швейцария за добра първа стъпка към следваща среща на високо равнище. От тази гледна точка форумът край Люцерн беше по-скоро демонстрация на солидарност с Украйна. Ако тази среща ни е приближила към мира, то е само с милиметри.
Оста между Русия, Иран, Китай и Северна Корея се вижда все по-отчетливо, и дори може да бъде продължена към Индия, Бразилия и Южна Африка. Сътрудничеството между тези държави значително отслабва влиянието на западните съюзници в световната политика. Нещо повече - те търсят (и намират) съмишленици срещу западната хегемония. Войната в Украйна е катализаторът на този процес.
- Цитирате държави от организацията БРИКС, по имената на основателките Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка. Каква дипломатическа тежест имат тези държави в търсенето на път към мира в Украйна?
- Държавите от БРИКС ще имат решаващо значение. Да не забравяме, че от началото на годината организацията има нови влиятелни членове - Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства, Иран и Етиопия. Съмнявам се, че Китай може да бъде посредник за постигането на мирно споразумение, което Украйна да приеме. Единственият интерес на Китай в тази война е Русия да не я загуби. Защото Русия е нужна на Китай в противопоставянето му срещу Америка. Вместо това обаче Турция може да влезе в ролята на посредник, както и Саудитска Арабия, която вече е част от БРИКС.
- Като споменавате Турция - след конференцията в Швейцария Кремъл заяви, че ще разгледа много внимателно поведението на държави, които сътрудничат с Русия, но са подкрепили заключителната декларация от Бюргенщок. Освен Турция това са още Сърбия и Унгария. Това заплаха ли е?
- Така е, но в същото време външното министерство в Москва каза, че участието им в конференцията не е проблем. Пък и да не забравяме, че в Общото събрание на ООН трите държави гласуваха срещу Русия. В Москва разбират, че те са подложени на натиск от страна на западните си съюзници.
Каква е за Вас новината от швейцарския форум, проф. Мангот - че ще има втора конференция?
- Един от недостатъците на форума в Швейцария е, че участниците така и не се споразумяха за провеждането на следваща среща. Още по-малко, че при следваща среща ще се търси участието на Русия. Мирна конференция с участието на Русия ще трябва да се занимае с трудните въпроси, но в момента позициите на Киев и Москва са диаметрално противоположни. А това от своя страна прави компромиса и подкрепата за него от страна на световната общност изключително труден, да не кажа невъзможен.
Цялото интервю чуйте в звуковия файл.
