Пашинян определи това решение като много важна стъпка към подписването на мирно споразумение с Баку и за просъществуването на Армения в ясно определени и международно признати граници.
"Формулата, която предложихме, гарантира 29 743 квадратни километра международно призната законна територия на Република Армения, както и границите й. Тази формула ни води към реална независимост и суверенитет, териториална цялост и ненарушимост на границите ни. Противно на някои твърдения, правителството не разделя народа, а го обединява. Понятията "родна земя" и "страна" стават едно и също. Това е единственият начин Република Армения да се затвърди и укрепи."
В Баку гръмнаха всенародни празненства, но в Ереван и в засегнатата от демаркацията част на Армения новината беше посрещната със смесени чувства. В очите на част от арменците Пашинян е предател, защото сдава на дългогодишния враг изконни арменски земи.
Многохилядни протести са вече редовна новина от Ереван - предвождани от харизматичен архиепископ от арменската църква. Пашинян обаче удържа напора и обещава скорошен траен мир с Азербайджан след две мащабни войни - едната след разпадането на Съветския съюз, а другата през 2020-а - и след загубата на Нагорни Карабах миналия септември.
Темата коментира пред БНР Ричард Гирагосян, директор на ереванския Център за регионални изследвания.
Иат ли потенциал протестите срещу премиера Пашинян да прераснат в политическа криза и дестабилизация на Армения?
"Краткият отговор е - не. За сериозна криза засега не може да се говори. Протестните демонстрации са нормална реакция на отстъпките от арменска страна към Азербайджан с цел демаркация на границата. Но правителството не е застрашено политически, защото опозицията в Армения си остава дискредитирана и непопулярна. Тя няма каквато и да било алтернативна стратегия. Освен това, числеността на протестите намалява.
За първи път арменската църква се меси в политиката. Тя няма никакъв политически опит и това е видно от максималистките искания, които се поставят от протестиращите. Оставка на премиера и на цялото правителство няма да има. Получава се тъкмо обратното - църквата вече губи популярност. За мен това е далеч от каквато и да било значима политическа кампания."
Свързаните с демаркацията отстъпки представляват предаване на четири безлюдни села под контрола на Азербайджан. Каква е историята около тях? И какво е значението на самата демаркация за Армения?
"Това, което често се губи при медийното отразяване на въпроса, е, че четирите гранични района всъщност не бяха отстъпени, а бяха върнати на Азербайджан. Защото нито един от тези райони не беше част от Армения по времето на Съветския съюз. Превзети бяха във войната през 90-те години. С връщането им всъщност се признава границата от преди това - между Съветска Армения и Съветски Азербайджан. Затова не може в никакъв случай да се говори за предателство.
Важно е значението на всичко това, защото за първи път Армения и Азербайджан постигат каквото и да било споразумение в следвоенната преговорна фаза на отношенията си. Азербайджан де факто признава границите на Армения. Този важен процес ще продължи до постигането на двустранно мирно споразумение, текстът на което се очаква да бъде договорен до ноември. Завръщането към дипломацията е доста обнадеждаващо."
Премиерът Пашинян сам каза, че сключването на официален мир с Баку е близо. Защо чак ноември?
"Азербайджан все още повече пречи, отколкото помага с максималистките си искания. Но все пак нещата с демаркацията напреднаха и целта е проектът за мирно споразумение да бъде готов до годишната конференция на ООН за климата, която ще се проведе през ноември в Баку. Арменският премиер планира тогава да направи историческо посещение в азербайджанската столица и да отвори нова страница в двустранните отношения. Трудно ще е. И изнурително. Но е факт, че сме по-близо от всякога до следвоенна стабилност."
Каква цена ще трябва да плати Армения за мира в крайна сметка?
"Честно казано, оптимизмът ми свършва до сключването на мира. Притеснен съм какво ще се случи след това. Както други авторитарни режими, от вътрешнополитически съображения азербайджанският има нужда от враг и от конфликт. Така че - трайният мир не изглежда гарантиран. И затова международната общност, и по-специално Европейският съюз, би трябвало да допринесат за запазване на стабилността."
Дали още преди това няма да се разпали отново конфликтът заради, както го наричат в Баку, Зангезурския коридор? Азербайджан иска, а и Русия, Иран и Турция са заинтересовани от неограничен транспортен поток от и до ексклава Нахичеван през арменската област Сюник.
"От военна гледна точка ситуацията се различава много от 2020-а година и рискът от избухване на война вече е доста по-малък. Съществува опасност, но от маломащабни, ограничени и локални сблъсъци, за да поддържа Азербайджан натиска върху Армения.
За т.нар. Зангезурски коридор, който за Армения всъщност е просто възстановяване на транспортните връзки от съветско време, вече е постигнато принципно съгласие, че няма да е екстратериториален. Т.е. железният и автомобилният път през Южна Армения ще си останат суверенна арменска територия. По този въпрос има вече деескалация."
Как виждате ролята на Русия от тук насетне? Тя изтегли своя т.нар. мироопазващ контингент от Нагорни Карабах. Но със сигурност няма да загуби интерес от Зангезурския коридор например. Споразумението за прекратяване на огъня във втората война за Нагорни Карабах предвиждаше руската Федерална служба за сигурност да охранява трасето.
"Интересно ще е наистина. Защото с провала на нахлуването си в Украйна руският президент Путин постигна две победи. Едната е за Запада - защото той се обедини. А другата е за региона - защото загубите на Русия в Украйна значително отслабиха позициите й тук.
Прав сте обаче, че Русия се стреми да играе една от главните роли във възстановяването на транспортните връзки през Армения. Русия безспорно е фактор и играч. Но от позицията на слабост, а не на сила - на несигурност, вместо на увереност. Това е добре, защото въпреки Русия стават добри неща - като демаркацията на арменско-азербайджанската граница."
Ако позициите на Русия в региона са отслабени, в по-силна позиция ли е вече Западът там?
"И да, и не. В стратегически аспект не е задължително едното да води до другото. Зависи от активността на Запада да запълни вакуума, който оставя след себе си Русия. И мисля, че той се справя добре. По-конкретно Европейският съюз, който се включва с наблюдателната мисия по границата. Армения вече гледа много повече към Евросъюза, отколкото към Русия."
На какво се дължи публичният скандал между арменския премиер и беларуския президент? Защо точно Лукашенко да е бил съучастник на Азербайджан за войната през 2020-а? Макар и Пашинян да твърди, че го цитира.
"От една страна това не е новина. Известно е отдавна. Затова скандалът се дължи на прекомерната понякога импулсивност и емоционалност на Пашинян. От друга страна причината е арменското недоволство, и то не само от Беларус, а от цялата доминирана от Русия Организация на Договора за колективна сигурност, която не изпълни ангажиментите си. Авторитарните диктатури, като тази на Лукашенко, са пряка заплаха за крехки демокрации като арменската."
Пашинян заяви миналата седмица за първи път в прав текст, че Армения напуска тази организация...
"Забележете, че той говори за бъдещо напускане. Не казва конкретна дата за това. За Армения заплахата да излезе от организацията е стратегически по-полезна, отколкото самото излизане. Ереван и без това вече замрази всякакъв свой принос, включително финансов, към Организацията на Договора за колективна сигурност.
По принцип Армения е поела вече по траектория, отдалечаваща я от орбитата на Русия. И ще остави зад гърба си неефективната руска отбранителна организация. Но това не означава, че Ереван ще се стреми непременно да предизвика директно Москва и да смени Русия с някой друг партньор за сигурност. По-скоро целта в това отношение ще е диверсификация с поглед към Запада."
Завоят на Пашинян към Запада носи своите рискове. Но той потвърди стратегическата си ориентация с участието на Армения в швейцарската конференция за мир в Украйна. Защо обаче Ереван не подписа заключителното комюнике от форума?
"Настроен съм критично към този ход. Много по-трудно беше самото решение Армения да вземе участие. Но веднъж взето, какво пречеше да бъде подписано комюникето! Текстът му в никакъв случай не е провокативен! Армения направи грешка и даде да се разбере, че все още е доста предпазлива по отношение на Русия."
