Дервишите са били ислямски монаси, част от военния орден на бекташите, аналог на християнския орден на тамплиерите. От Елмалъ баба теке дервишите са разпространявали исляма и се вярвало, че докъдето стига тази пропаганда, дотам стига и османската армия. Всъщност текето е било център на тази пропаганда, която тръгва от първата столица на Османската империя в Европа – Димотика, в днешна Гърция, посочва историкът и изследовател Георги Кулов. По думите му, в района на Елмалъ баба теке е имало християнски манастир.
Според османски документи край Биволяне са живели над 500 дервиши, които са се обучавали в Елмалъ баба теке. Религиозният център е разполагал с богата библиотека с над 3 000 книги, голяма част от които са изчезнали, отбелязва Мухарем Алиосман, краевед и ръководител на читалището в село Звиница.
"Това са дервиши от ордена на бекташите, безбрачни дервиши. Те са образовани хора, могат да четат Корана, пишат ръкописни книги. Има много сведения за книжовния център. Имало е много голяма библиотека, с много ръкописи. През 20-те години на миналия век са иззети, може би един ден ще излязат наяве. В обучението на дервишите влиза и лечението. Дори в момента сред ходжите е запазено това знание – под формата на баене, чете се на вода от определени стихове на Корана. Така хората се изцеляват – със силата на молитви и на билки."
Кандидатът за дервиш е трябвало да премине през изпитания в тясна и тъмна стая, за да докаже своите способности.
"Без храна, без вода три дена. Докато самият дервиш достигне такова ниво на съзнанието си, че да може да чете мислите на другите. На следващия ден са го питали какво е сънувал шейхът на текето. И ако той е казвал вярно какво е сънувал, вече са го признавали за дервиш. Дервишките школи, суфизмът – това са практики за духовно усъвършенстване на хората. Които достигат до това ниво, ги наричат светци и при нас на тях им се правят гробници – тюрбета", разказва Алиосман.
Религиозният център край село Биволяне е съществувал без прекъсване от 14-и до началото на 19-и век, когато еничарският корпус в Османската империя е заличен.
Днес Елмалъ баба теке е възстановено. В него има джамия, тюрбе, нова библиотека, гостна, трапезария и кухня. Има гробница с шест мъжки гроба и отделен от тях гроб на жена. Вярва се, че той е на единственото дете на пророка Мохамед – дъщеря му Фатима. Над него е имало стара литография със символа на ръката на Фатима - с око в средата на дланта. Преди месец тя е била открадната, казва жената, която се грижи за гроба. Но легендата, че тази ръка закриля всички жени, остава и до днес.
"Ръката ѝ става символ на женското достойнство, символ на женската любов", подчертава историкът Георги Кулов.
Дервишите не са изчезнали и днес в България има много, изтъква Кулов.
"Те не се афишират като дервиши. Това са хора духовно извисени, посветени на алевизма."
Алианството е течение в исляма. Според една от теориите много от неговите последователи на Балканите са потомци на богомилите. Те изпълняват ритуалите си с вино и палене на свещи, пият алкохол. На съборите, наречени майета, приготвят курбан. Първият от тях е на Елмалъ баба теке в началото на септември.
Снимки: Божидар Чолаков, Радио Кърджали
