2
Еврейска фамилия, свързана с Пловдив, възстанови за нов живот историческа сграда на една от централните улици в града "Христо Г. Данов".
През 1912 година там започва да приема пациенти току-що завършилия медицина във Виенския университет Леон Арав. Талантливият лекар бързо напредва в професията и скоро създава частна болница, която разполага и с първия рентгенов апарат в града. Семейството е свидетел на събитията от 1943 година , когато депортацията на близо 50 хиляди български евреи към лагерите на смъртта е стопирана с усилията на много български общественици , политици и на църквата, а както е известно част от тези събития са се разиграли именно в центъра на Пловдив.
В клиниката, където е живеело и семейството на д-р Леон Арав през тези години са били приютявани и мнозина евреи, изселени от столицата. Тази и други истории ще разкаже внукът му Дан Арав днес, когато в двора на къщата ще бъде открита и документална изложба.
Дан Арав е изследовател на израелската култура и памет, преподавател е в катедрата по филми и телевизия в университета в Тел Авив, а има и свои предавания в различни медии.
Дан Арав говори български, благодарение на бабите си. Позабравил го е, но идвайки в България постепенно попълва празнини и така пред нас оживява семейната история. Когато през 1948 година започва разказа си той, комунистическият режим у нас вече се е установил, имотите са отнети и дядо му осъзнава , че няма да може да практикува професията си, както преди, цялата фамилия потегля за Израел - разбира се, следвайки призива на първия премиер Бен- Горион - евреите, пръснати по целия свят да се съберат и положат заедно усилия за изграждането на новата държава.
"Всички работеха много и ние, децата бяхме отглеждани от бабите си, които не знаеха иврит, разказа Дан Арав. И ни повежда към къщата на ул. "Христо Г. Данов" със спомените, простиращи се между две държави и няколко поколения.
И в крайна сметка по съвет и на адвокат, той и брат му решават, че ще отдават помещения под наем. Така дълги години.
Една е съпруга на Дан Арав. Тя е много силна, енергична, с видимо възхищение Дан ни показва всеки детайл, до който са се докоснали ръцете на Една Кедар. Изчистена е боята от дървената дограма. Запазени са и реставрирани са вратите, дървените подове, възстановено е впечатляващото стълбище.
"Но целта ни беше не само да възстановим сградата до пълния й блясък, а и да се запази автентичността й. След близо 5 години упорита работа, естествено и с помощта на много други хора, резултатът е налице“, казва Дан, показвайки ни и уютния градински кът, където в началото на миналия век пациентите са изчаквали записания си час и където доктор Арав е посрещал приятелите си.
Дан Арав научава и за спасяването на българските евреи от лагерите на смъртта. Историята как в нощта на 10 март 1943 година над 600 пловдивски евреи са събрани в двора на близкото до квартала им училище, за да се подготви депортацията, как при тях идва патриарх Кирил, тогавашен митрополит на Пловдив, за да им вдъхне надежда, се предава през поколенията, защото трябва да се помни стореното от тогавашните държавници, религиозни водачи и общественици за да бъде спряно потеглянето на влаковите композиции към лагерите.
Запечатани са много работни моменти и с хората, включили се в реновирането на сградата, на които фамилията е благодарна, а в рамките на това събитие, на което са поканени също представители на Израелското посолство, на местната еврейска общност, кметът на район "Централен" и приятели, Дан Арав и роднините му отново ще подчертаят, че гледат на завършването на проекта като на още една спойка във вълнуващото приятелство между българския и еврейския народи. Ще бъде официално открита и паметна плоча, посветена на историята.
Питаме Дан Арав и за конфликта в ивицата Газа. Какви обществени пластове размества случващото се и как всичко това рефлектира в медиите?
"Умират израелски войници, загиват много палестинци при израелските атаки, сред тях жени, деца, както е известно, които нямат нищо общо с Хамас. Невинни жертви, а това е голяма трагедия", подчертава Дан Арав.
"Тези обществени нагласи се виждат най-вече в социалните медии, там могат да се проследят такива дискусии. Различно е от това, което може да се чуе и види в традиционните радио и телевизия", коментира Дан Арав. И дава пример как всяка седмица по улиците излизат, протестирайки срещу войната, над 100 хиляди души и отразяването на тези събития в обществените медии се ограничава само до съобщаването на фактите, без да се стига до по-сериозни коментари.
Като университетски преподавател той вижда разделението в мисленето и сред студентите но казва, че и в аудиторията е внимателен, когато се стигне до подобни обсъждания.
"Кога и дали всичко това ще се промени , аз не мога да прогнозирам", казва още Дан Арав и се връща към пловдивската реалност, показвайки ни снимките на три поколения с живот, прострял се в две държави.
А къщата на централната пловдивска улица "Христо Г. Данов", грееща и новобоядисана очаква гости, които да се потопят в наситената с носталгия и романтика атмосфера, в която се съчетават елегантно "преди" и "сега".
Още по темата в звуковия файл.
