Януш Залески, държавен секретар в екоминистерството на Полша, и Андржей Кундзевич – председател на сдружението инженерите и техниците в горското стопанство.
Интервю на Добромир Видев с Януш Залески и Андржей Кундзевич в предаването ''Преди всички''
Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Защитата на горите в Европа трябва да е поверена не на политиците, а на експертите. Това е мнението на Януш Залески – държавен секретар в екоминистерството на Полша и зам.-генерален директор на държавните гори там. Залески и Андржей Кундзевич – председател на сдружението инженерите и техниците в горското стопанство, бяха на частно посещение у нас и коментираха пред БНР състоянието на горите в ЕС и Полша.
По данни на ЕК в ЕС има 160 милиона хектара гори. Те обхващат общо 39% от площта на Съюза, а Полша е една то шестте държави-членки с най-големите горски райони. Заедно с Швеция, Финландия, Испания, Франция и Германия горите представляват две трети от горските площи в ЕС. Само 4 % от залесените площи не са били обект на промяна от човека, 8 % се състоят от насаждения, а останалото спада към категорията на „полуестествените“ гори, т.е. тези, които са оформени от човека.
Около 60% от площите в ЕС принадлежат на частни собственици, а обществените гори са 40%. От 2021 г. ЕК има Стратегия за горите до 2030 г. И това е сред водещите инициативи на Европейския зелен пакт. Но Януш Залески – държавен секретар в екоминистерството на Полша и зам.-генерален директор на държавните гори там, подчертава, че сега в тази стратегия е много важно проблемите на гората да се решават от лесничеите. Хората, които отговарят за гората, а не политиците.
"В общи линии, да, разбира се, че помага. Но ЕС смята, че се бори за биоразнообразието за проблемите на гората, но някои от инициативите понякога не действат. Ние смятаме в Полша, че лесничейството във формата му, в която то поддържа биоразнообразието, възстановяването на природата, е това, което има бъдеще. И смятаме, че трябва да се върви в тази посока. Докато Брюксел смята, че най-доброто за горите е да се остави всичко така и да няма никаква стопанска дейност, свързана с горите", коментира пред БНР Залески.
И обяснява:
Сега сме в доста различно положение от това, което бяхме преди няколко месеца, тъй като в Полша се промени властта. И в своите програми партиите, които сега са на власт, са записали, че 20% от горите ще бъдат обхванати от защита. И няма да бъдат пипани. Тъй като в момента целият сектор е под силното влияние на Министерството на околната среда, което от своя страна се влияе изключително от и неправителствените организации, които имат огромно влияние. Това, разбира се, отговаря на европейската тенденция на брюкселската тенденция, която е да се оставят големите горски територии, да бъдат защитени големите горски територии. Но лошото в цялата работа е, че не се вземат предвид изискванията на икономиката. Ако ние оставим прекалено големи количества от горски площи неупотребявани, това значи, че няма да има достатъчно суровина. И в много голяма част от тези територии, тези окръзи, които се занимават предимно с тази дейност, хората ще останат без работа. За съжаление досега тенденцията е, че гласовете на професионалистите, на хората, които се занимават с гората, не бяха чувани. Това, което обяснявахме от държавното предприятие Полски гори, въобще не бяха чувани. Предимно се чуваше гласът на неправителствения сектор. Това е проблем. И не знаем как действително как това ще бъде разрешено. Новият министър има други виждания. За сега говори само за 1% от горите да бъдат изключени от употреба. Но не знаем как ще се развият нещата.
Стратегията на ЕС за горите отчита икономическия ефект за населението от ползването им. Признава и че преизползването на дървесината би било съобразено с екологичните цели на Съюза. Но препоръчва и дейности, които част от специалистите не намират за препоръчителни.
Например за защита на първичните и стари гори, около 3 % от залесените площи в ЕС, се препоръчва запазването на „възможно най-голяма степен на естествените процеси, като се ограничат екстрактивните човешки дейности“. Да се преосмислят лесовъдните практики като това да се премахват на пънове и корени.
Андржей Кундзевич – Председател на сдружението инженерите и техниците в горското стопанство и представител на Полша в Европейския съюз на лесовъдите обяснява:
"Не е съвсем така. Целта на тази организация е защита на дърветата. Дървото е единствената суровина, която се самовъзстановява. Бетонът и желязото изискват производство. Това струва много енергия за производството им. Затова ние промотираме дървесината, икономиката, която може да стъпи на дървесината. Много от така наречените природозащитници в Европа в кавички смятат, че нещата с въглищата свършват в момента, в който отсечеш дървото. Но самото дърво, по времето на своя жизнен цикъл, е абсорбирало въглерода. И дори дървото да се превърне в продукт, абсорбираните вредни емисии остават в него. В Полша ние имаме 60% иглолистни дървета. И това, че ние отсичаме тези борови дървета, това не е случайно. Това са санитарни дейности, които продължават дълго време. От засаждането, през растежа до прочистването на тези гори. Така че бих искал да кажа, че няма друг път. Това е единственият път и хората, които говорят, че смятайки, че са големи природозащитници, че то, че дървото плаче, че „бедното дърво“ отсичаме го. Не е така. Това е естественият път. Тъй като има няколко аспекта на този процес, първото е лесовъдство, после дърводобив, после общественото мнение спрямо тези теми. И сега превес взема това обществено мнение, че не трябва да се пипа. Не трябва нищо да се прави. Че не трябва да се секат дървета. А ние се мъчим да обърнем това обществено мнение.
От много години в полските гори има такава система, нека я наречем многофункционална, за устойчиво управление на горите. И изпълнява и двете функции. И защитни, и обществени. Ние сме много горди с този балансиран подход, тъй като полските гори предоставят 40 милиона кубически метра дървесина. И при този процес, се получава така, че се увеличават и горите."
"Сега в този момент в Европейския съюз ключовата дума е биоразнообразие. В Беловежката гора, който е национален парк, включен в списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО, от 1966 година правим проучвания на райони. В които преди време е имало 12 вида дървета. Сега, без човешката намеса са останали 2 вида. Тоест, пасивната защита не е най- добрият начин, когато нищо не се прави, може да се стане проблем. Отдавна е не можем да говорим за тези първични гори, които са били. Много неща се промениха. Промени се климатът. Дори и това, че ние сме придобивали знанията си 5 години в лесотехнически университети. Кое как се прави? И идва някой, който със своя подпис в някаква петиция като част от екоакция, решава тези проблеми, за които ние говорим", доъплва той.
Зам.- директорът на държавните гори в Полша Януш Залески говори за „различия между политици и експерти как трябва да изглежда този баланс. По-слабо се чува и гласът на хората, които са в лесовъдството, казва той.
А Андржей Кундзевич – председател на сдружението инженерите и техниците в горското стопанство, който представя Полша в Европейския съюз на лесовъдите, допълва:
"Времето е фактор. Ако садиш царевица, резултатът е видим същата година. За дървото са нужни десетилетия. В лесовъдството, когато говорим за време, най- краткият срок са 10 или 20 години, а тук ни казват: „Не, не, не! 4 години, защото такъв е мандатът на правителството. В Полша 80% от горите са държавни. Във Франция например е обратното. И обикновено казват, а като ще правите нещо, направете го в държавните гори. Там по-лесно ще минат нещата. Но природата на различава собственост. Тя не знае гората чия е. Дружеството на лесовъдите, което аз ръководя, ние сме за това да се добива дървесина, защото това е пътят на биоразнообразието, на икономика, която е безотпадъчна. Решението за опазването на горите трябва да се съобразява със здравия разум. Това е отговорът на въпроса ви къде трябва да се търси балансът между призивите на еколозите, политиците и мненията на експертите. Между прекомерната защита и прекомерния добив.
А как войната в Украйна влияе на опитите за опазване на горите, отговорът го дава Януш Залески:
Проблемът не е точно не само в гората. По принцип е проблем, тъй като на границата, както знаете, белорусите и руснаците се опитват да ни прехвърлят голямо количество бежанци. И тъй като, за да не пропускаме тези бежанци, ние изградихме ограда. Добре, но оградата спира и животните. А там е един от най-големите резервати, изключително ценен – Беловежката гора. И животните не могат да се движат свободно. Но все пак най- главният проблем там е, че ние се опитваме да се защитим от тези така наречени бежанци, защото това не са истински бежанци. Това са хора, които са вербувани и които се опитват да ни ги прехвърлят през границата. В южните европейски държави, Испания, Италия бежанците са бежанци - с лодки ли с какво ли не. Но на нашата граница това са наистина вербувани хора от руснаците и от Беларус. И тука, забележете, просто насила ги карат да минават на наша територия. Докато тези, които идват в Испания, Италия или Гърция са настроени с мирно, тези, които се опитват да идват през нашата, полската граница, са войнствено настроени и дори се стигна до смъртни случаи на полски войници. Една новина от последните дни – преди седмица и нещо беше създадена тази буферна зона в зависимост от местността. Тя е около 5 километра широка. В която зона абсолютно никой не може да влиза. По отношение на горското стопанство създаването на зони и огради би имало минимално значение, тъй като това е малка част от общата площ на резервата. А самата Беловежка гора е с висока степен на защита.
Дали една гора е европейска, дали е полска или българска, тя винаги има три функции. Да пази биоразнообразието, да осигурява суровини за промишлеността, и обществената функция - да бъде такава, каквато искаме да я виждаме.
И двамата специалисти от Полша подчертават - целият проблем със защитата на по-големите горски територии е резултат от факта, че Европейският съюз, държавите се борят с изменението на климата. А в същото време целта е да се запази биоразнообразието. Тези две теми са се слели днес на ниво Европейски съюз чрез различни стратегии. И затова има проблем с изключването на защитени територии. Това се случва и по климатични причини. Но според специалистите дори и естествените гори не могат без човешка намеса.
