Интервю на Весела Владкова с проф. Щефан Маршал и проф. Ханс Форлендер в предаването ''Събота 150''
Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Следизборният трус в Германия - за разлика от Франция - не е толкова голям. И все пак - крайната десница е втора политическа сила. Друга, нова популистка партия, но лява - Съюз Сара Вагенкнехт - спечели на евроизборите от раз толкова подкрепа, колкото би й стигнала за влизане в Бундестага. А трите управляващи партии записаха изключително слаб резултат.
И още един щрих от следизборна Германия - разликата в предпочитанията на изток и на запад разкриват драматично разделение във Федералната република. Двама полотилози, от източна и западна Германия, направиха анализ пред БНР.
"Канцлерът би трябвало да поиска вот на доверие в Бундестага. Помислете само - канцлерът получи едва 14 поцента от гласовете на германските избиратели! Само 14 процента!", казва Карстен Линеман, генерален секретар на опозиционния Християндемократически съюз в Германия и вторият човек в партията.
"На практика водещата опозиционна сила поиска предсрочни избори. Но нови избори няма да има", категоричен е проф. Щефан Маршал от университета "Хайнрих Хайне" в Дюселдорф. Защото по думите му това би означавало, че трите управляващи партии са готови на политическо самоубийство, ако сега се впуснат в предизборна надпревара. А те не са.
"И трите партии - социалдемократи, либерали и Зелени - в момента са на дъното, подкрепата за тях е рекордно ниска. Много по-логично е да използват времето до изборите догодина и да се опитат да си върнат поне част от загубеното доверие", обяснява проф. Маршал.
Но проучване на общественото мнение от тази седмица сочи, че всеки втори е "за" предсрочни избори.
"Че германците искат предсрочни избори се дължи на дълбокото недоволство от кабинета. Но не забравяйте, че допитванията непосредствено след вота винаги вадят на преден план рефлекса на хората да потвърдят мнението, което са дали в изборния ден. Едва на по-късен етап идва въпросът, дали и какво управление може да се получи в новия Бундестаг. И тогава меракът за нови избори стихва", коментира проф. Маршал.
Той разглежда изборните резултати в светлината на предстоящи регионални избори в три източни провинции и затова евровотът има значение за политиката в Германия през следващите месеци на предизборна борба.
Политологът от унивреситета в Дрезден проф. Ханс Форлендер обръща внимание, че макар и европейски, вотът хвърля сянка върху вътрешната политика:
"Европейските избори са от второстепенно значение и имат различна логика. Но има и едно противоречие - хем не се отнасят до вътрешната политика, хем се възприемат като тест за управляващите. Правителството не издържа този тест, настроението в страната е минорно, а недоволството - голямо."
Шамарът за трите партии в управляващата коалиция - социалдемократи, либерали и Зелени, беше звучен, различно звучен за всяка една от тях. Социалдемократите са неубедителни в социалната политика, либералите не успяват да отстоят строгата финансова дисциплина, а Зелените не срещат разбиране за своята климатична политика. Как ще бъде управлявана Германия? До края на мандата остава малко повече от година.
"Правителството няма да може да реализира каквото и да било от намеренията си, защото трите партии ще наблегнат на профилирането си до следващите парламентарни избори. А това автоматично ще означава нови караници", казва проф. Форлендер.
Недоволството от нехаризматичния канцлер социалдемократ Олаф Шолц не е изненада, както и от Зелените, но те са големият губещ, разделиха се с близо половината гласове в сравнение с предишните избори.
Каква е причината? Проф. Маршал обяснява:
"В известен смисъл предишните избори през 2019 година бяха особени. Тогава във фокуса на вниманието на всички беше климатичната политика, имаше силно екодвижение, но без да е представено в Европейския парламент и в повечето национални парламенти. Естествено, тогава германските Зелени значително увеличиха резултата си. Но тази ековълна отмина. На нейно място се появиха нови теми - темата за мира, за социалната сигурност, за миграцията - днес това са водещите теми. Зелените обаче не обслужват тази тематика и това им донесе този значителен спад в подкрепата. Освен това през последните години политиката за климата е много остро критикувана, защото се оказва, че новите екологични стандарти водят до оскъпяване на живота. Освен това през 2019 Зелените бяха в опозиция, а опозицията винаги печели повече симпатии и гласове на избори."
И когато говорим за опозиция - защо ХДС/ХСС - Християндемократическият и Християнсоциалният съюз - не осребриха недоволството? Те спечелиха изборите с 30 процента от гласовете, но не обраха целия протестен вот:
"Опозиционният вот се раздели между няколко партии. Това показва, че недоволството от управляващите наистина е много голямо, фундаментално и дори радикално. Затова недоволните не гласуваха за традиционна партия като консервативния блок ХДС/ХСС, а отидоха още по-надясно и по-наляво."
А проф. Форлендер допълва още една причина:
"ХДС/ХСС все още носят негативите от годините на широката коалиция със социалдемократическата партия, когато се обезличиха. А най-яростният критик на този период е крайнодясната "Алтернатива за Германия"."
Че "Алтернатива за Германия" вече е втора политическа сила не е голяма изненада, но подкрепата за новата лява популистка формация "Съюз Сара Вагенкнехт", произлязла от някога силната в Източна Германия "Левица", определено изненада дори партията:
"Високият резултат за съюза "Сара Вагенкнехт" показва, че избирателите са намерили още един отдушник и са склонни да го изпробват. "Алтернатива за Германия" все пак отдавна е на политическия пазар."
И подчертава:
"Съюзът "Сара Вагенкнехт" е малко по-особен случай. Тази формация е хибридна - крайнодясна като обществени нагласи, и крайнолява като икономическа насоченост. Тя споделя с крайнодесните антиимигрантската политика и също като тях е срещу подкрепата за Украйна. А от друга страна изповядва почти социалистически идеи в икономиката. Тази смесица очевидно е атрактивна, но със сигурност е популистка. "Сара Вагенкнехт има сериозно медийно присъствие, успява добре и разбрано да формулира критиката към правителството и по този начин да привлече хора, които не харесват управляващите."
"Това са избиратели, на които крайнодясната "Алтернатива за Германия" им е прекалено радикална и затова неприемлива. И те предпочетоха да гласуват за новата лява формация, която е алтернатива на "Алтернативата"", допълва колегата си от Дрезден проф. Щефан Маршал от университета в Дюселдорф.
С двамата политолози коментираме картата на Германия след изборите, когато оцветена в цветовете на победителите във вота изведнъж съвсем ясно изпъкна бившата граница между бившите две Германии - ГДР и ФРГ.
В Западна Германия картата е в цвета на консерваторите от ХДС/ХСС, а в източните провинции "Алтернатива за Германия" е първа политическа сила с 27 процента. Там съюзът "Сара Вагенкнехт" е на трето място с 13 процента. Или иначе казано - 40 процента от източногерманците гласуваха за левите и десните популисти.
"Разделението между източна и западна Германия е много голямо и това е един от най-тъжните изводи от тези избори", казва проф. Маршал с поглед от Западна към Източна Германия:
""Алтернатива за Германия" успя през годините да завземе територия, особено в малките населени места. В големите градове подкрепата за тях не е толкова голяма. В провинцията обаче хората се чувстват изоставени от традиционните партии, все още усещат конвулсиите на прехода, въпреки че са минали почти 35 години от промените."
Съгласен е и проф. Форлендер в Дрезден:
"Недоволството е насочено основно към управляващата тройна коалиция, но и към традиционните партии като цяло. В тази част на Германия все още отекват трудните години на прехода. Промените са не само социални и икономически, но и демографски - цели региони се обезлюдиха. Тук несигурността, която изпитват хората за своето бъдеще е много по-голяма."
"Освен това хората в Източна Германия изначално са по-дясно мислещи, по-консервативни, и "Алтернатива за Германия" няма никакъв проблем да ги мобилизира в своя подкрепа. Тук хората имат по-различно отношение към войната в Украйна в сравнение със западногерманците. Те са по-скептични към чужденците и към зелените политики", казва проф. Форлендер.
И обяснява защо традиционните партии не успяха да спечелят умовете и сърцата на източногерманците:
"Социалдемократите са силна партия в Бранденбург и Мекленбург - Предна Померания. Християндемократите са силни в Саксония-Анхалт и дори в Саксония, а дълги години дори управляваха в Тюрингия, бастиона на крайната десница. Но тогава в традиционните партии имаше много силни лидери. Това пък в Източна Германия е много важен фактор, защото на политиката тук се гледа през призмата на политическите фигури. Такива фигури днес просто няма."
"Освен това традиционните днес партии се появиха в източната част на страната след падането на Берлинската стена, те трябваше да си извоюват доверието на хората. Трябваше да се изгради връзката между обществените прослойки и партиите. А това не навсякъде се получи", анализира проф. Ханс Форлендер от университета в Дрезден, столицата на Саксония, където на 1 септември, както и в съседна Тюрингия, предстоят избори за местен парламент.
И в двете федерални провинции убедително води "Алтернатива за Германия".
