Eмисия новини
от 21.00 часа
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

До 2,6% през 2024 г.:

Световната банка повиши прогнозата си за глобалния икономически растеж

Снимка: ЕПА/БГНЕС

Световната банка повиши прогнозата си за растежа на глобалната икономика през 2024 г. до 2,6% от 2,4%, показва последният доклад "Глобални икономически перспективи", публикуван във вторник.

За възходящата ревизия в юнския доклад спрямо предходния доклад през януари допринасят повишените прогнози за растежа на БВП на САЩ с 2,5% (доста над януарските очаквания за 1,6%), на Китай (до 4,8% от 4,5%) и на индия (до 6,6% от 6,4%), като банката отбеляза, глобалният растеж се задържа стабилен за пръв път от три години насам въпреки нарастващото геополитическо напрежение и високите лихвени проценти.

Световната банка очаква слабо ускоряване на глобалния икономически растеж през 2025/2026 г. до 2,7% на фона на скромен растеж на търговията и инвестициите.

Прогнозира се и понижаване на глобалната инфлация, но с по-бавен темп, отколкото се предполагаше преди, до средно 3,5% тази година. Като се има предвид продължаващият инфлационен натиск, централните банки както в развитите икономики, така и в нововъзникващите пазари и развиващите се икономики вероятно ще останат предпазливи при облекчаване на паричната и лихвената политика. С оглед на това средните референтни лихвени проценти през следващите няколко години се очаква да останат около двойно по-високи от средните за периода 2000-2019 г., се посочва в доклада.

Световната банка обаче отбелязва, че въпреки подобряването на перспективите за растеж в краткосрочен план, перспективите остават потиснати от историческа гледна точка както в развитите, така и в развиващите се и нововъзникващи икономики.

Глобалният растеж през прогнозния хоризонт се очаква да бъде почти половин процентен пункт под средния темп за 2010 - 2019 г. През 2024-25 г. растежът ще бъде по-слаб от средния за 2010 г. в почти 60% от икономиките, представляващи повече от 80% от световното население и световното производство. Перспективите остават особено слаби в много уязвими икономики – над половината от икономиките, изправени пред нестабилни и засегнати от конфликти ситуации, все още ще бъдат по-бедни до края на този година, отколкото в навечерието на коронавирусната пандемия.

Глобалните рискове остават насочени в посока надолу въпреки възможността за някои възходящи изненади. Ескалиращото геополитическо напрежение може да доведе до нестабилни цени на суровините, докато по-нататъшното фрагментиране на търговията рискува допълнителни смущения в търговските мрежи. Несигурността в търговската политика вече е достигнала изключително високи нива в сравнение с другите години, в които се проведоха значими избори по света от 2000 г. насам, отбелязва Световната банка.

Устойчивостта на инфлацията пък може да доведе до забавяне на облекчаването на паричната политика. Пътят на по-високи за по-дълъг период лихвени проценти би намалил глобалната икономическа активност. Някои големи икономики пък могат да нарастват по-бавно от очакваното в момента поради редица вътрешни предизвикателства. Допълнителни природни бедствия, свързани с изменението на климата, също биха могли да възпрепятстват икономическата активност.

По отношение на глобалните рискове във възходяща посока, глобалната инфлация може да се успокои по-бързо  отколкото се предполага в основния сценарий, което да позволи по-бързо облекчаване на паричната политика (по-бързо понижаване на лихвите). Освен това икономическият растеж в Съединените щати може да бъде по-силен от очакваното, отбелязва Световната банка.

Според Световната банка са необходими решителни глобални и национални политически усилия за справяне с належащите предизвикателства. На глобално ниво приоритетите включват защита на търговията, подкрепа за зеления и цифров преход, облекчаване на дълга и подобряване на продоволствената сигурност.

На национално ниво, постоянните рискове от инфлация подчертават необходимостта паричните политики на развиващите се пазари да останат фокусирани върху ценова стабилност. Голям дълг и повишените разходи за обслужване на дълга ще изискват от политиците да търсят начини за устойчиво увеличаване на инвестициите, като същевременно гарантират фискална устойчивост.

За постигане на целите за развитие и укрепване на растежа в дългосрочен план са необходими структурни политики за повишаване на растежа на производителността, подобряване на ефективността на публичните инвестиции, изграждане на човешки капитал и премахване на различията между половете на пазара на труда. 

По публикацията работи: Явор Римски
Новините на БНР – във Facebook, Instagram, Viber, YouTube и Telegram.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Горещи теми

Войната в Украйна

Най-четени