Традиционно през месец май Катедрата по кирилометодиевистика на Софийския университет провежда годишните си Кирило-Методиевски четения. Тази година те са юбилейни – 40-и, с посвещение на проф. Красимир Станчев и на 160-ата годишнина от рождението на големия словенски езиковед Ватрослав Облак, който има особени заслуги за „откриването“ и изследването на българския език от европейската славистика.
Четенията винаги за били интердисциплинарни, каза в предаването "За думите" проф. Андрей Бояджиев, ръководител на катедрата. Те "обхващат винаги много широк диапазон от теми, свързани с историята на културата, историческата текстология, изследването на старите текстове, изкуствознание, музикознание. Те винаги имат идеята да обхванат различни дялове на медиевистиката и на културата от ранното ново време…"
"Идеята е всеки да представи нещо експериментално, което в голямата си част още не е завършено, просто за да види реакцията на хората до каква степен неговите хипотези и планове ще намерят отзвук сред колегите."
По въпроса за протестите на преподавателите и служителите във висшите училища, заради които датата на четенията беше променена, проф. Бояджиев отбеляза: "Протестът не е, както се представя, само за заплащане, а някак си за едно по-достойно място, защото всички много говорим за образование, колко е лошо нашето образование, а всъщност хората малко познават спецификите на висшето образование както в България, така и въобще."
Доц. Диана Атанасова обобщи накратко големите заслуги на проф. Красимир Станчев, който е основател на катедрата "Кирилометодиевистика", за българската наука и висше образование. "Той е доайен на старобългаристиката в България, учен славист, медиевист, енциклопедист, една от най-авторитетните фигури на палеославистиката на ХХ и на ХХI век… По-голямата част от своята научна кариера проф. Красимир Станчев прекарва в Италия… Благодарение на неговите усилия и научни приноси вече можем да кажем, че повече от 40 години той работи и така издига авторитета на българската наука в Италия и допринася за едни интензивни научни връзки и контакти между италианската и българската славистика, между Изтока и Запада можем да кажем дори. И в този смисъл бих казала, че е изградил стабилен мост между Изтока и Запада и това не само благодарение на неговите лични научни интереси във връзка с литературата на българските католици…, но и има изключителна заслуга да удържа този славистичен дух в своите изследвания и да съгражда, да укрепва този мост между България и Италия."
Чуйте повече в звуковия файл
