БНБ отчете двоен ръст на ипотечните кредити през последните четири години. Риск от свърхкредитиране няма, но за да остане системата стабилна, Централната банка разпореди в началото на седмицата по-строги мерки при отпускане на заеми, обезпечени с имоти.
Какво ще променят новите изисквания, как ще се отразят на кредитната политика на банките и на условията за клиентите? Как ще реагира имотният пазар?
Годишният темп на нарастване на ипотечното кредитиране от 10% през 2020 година стигна до 20% в края на 2023 година.
През миналата година, новоотпуснатите жилищни кредити са 5,8 млрд. лв., а за първото тримесечие на тази година - цифрата гони 2 млрд. лева.
Мерките от страна на БНБ на този етап са превантивни, за да се съхранят буферите в банковата система при изразения кредитен растеж, казват оттам и подчертават, че банките не са разхлабили режима при отпускане на жилищните кредити, но и не трябва да го правят.
Новите правила, които пряко ще засегнат клиентите, са във възможностите да се изисква по-голямо самоучастие във финансирането на сделката, възможно е съкращаване на максималния срок за погасяване на заема, който в момента е 30 години. Ще се оценява размерът на кредита спрямо стойността на жилището, както и съответствието между размера на месечната вноска и срока за изплащане на заема. Ще се следят месечните и годишните доходи.
Новите условия за жилищно кредитиране няма да откажат от намеренито да се сдобие с имот Манол Трендафилов, разказва той пред "Хоризонт". Работи като програмист, със сигурна работа и доходи, от месеци търси жилище с инвестиционна цел:
"Цените ми се струват по-високи. Мога да си позволя 20% самоучастие и 80% ипотечен кредит, това са и изискванията на банката. Едно увеличение ще означава да се намалят парите на пазара, да се намалят купувачите, което означава повече сделки за хора като мен. То даже ще има и позитивна страна. Аз съм напълно съгласен с тази идея".
Търговските банки няма да ограничат жилищното кредитиране, но трябва да проучват по-добре потенциалните кредитополучатели, а от своя страна БНБ трябва да следи балансите на банките на тримесечие.
На този етап мерките на БНБ са внимателно премерени, но е възможно да се окажат предупреждение за по-високи лихви, ако кредитирането продължава да расте, коментира финансовият консултант Десислава Николова:
"Тази мярка няма да се отрази съществено в нивата на кредитиране, които виждаме и са засилени особено много през последните 2 години. ... Трябва нещо много сериозно да се случи, за да може българите да спрат да вземат кредити и апетитът им към задлъжняване да намалее".
Ръстът на доходите с 18,6% за първото тримесечие, ниската безработица и все още ниските банкови лихви насърчават купувачите да се впускат в сделки с имоти. Това поведение обаче може да се окаже и опасно, предупреждават самите брокери. Димитър Христов - мениджър "Инвестиции и ново строителство" в една от големите брокерски компании:
"Този анонс на БНБ ще стресне хората, които нямат финансова възможност да си позволят да изплащат ипотечен кредит. Този тип мерки имат охлаждащ ефект в краткосрочен етап. Това е стъпка в правилна посока от страна на БНБ. Но ние сами трябва да си дърпаме юздите и да теглим кредити, когато се чувстваме финансово стабилни. Нещата, които биха стреснали пазара, са намаляване на срока на изплащане на кредита, както и повишаване на самоучастието на една такава сделка".
Не очаквам пазарът да бъде свит, очаквам да видим един спокоен пазар, подчерта още той.
По данни от Агенцията по вписванията, в София за първото тримесечие на годината, сделките са с 14% повече в сравнение със същия период на 2023-та. Всяка втора сделка в столицата е с ипотечен кредит, а в страната - всяка трета.
Репортаж на Наталия Ганчовска в предаването "12+3" можете да чуете от звуковия файл.
