До края на годината е напълно реалистично Австрия да вдигне шенгенското вето, прогнозира в интервю за БНР бившият канцлер на Австрия Волфганг Шюсел.
По негова идея от печат излезе първото специализирано издание за външна политика European Voices с фокус върху бившите социалистически страни.
"Страните от Централна и Източна Европа заслужават по-голямо внимание", каза още той.
Ангажирате се с издание с фокус върху Централна и Източна Европа, което излиза 20 години след първата голяма вълна нови страни членки в ЕС. Не идва ли късно, д-р Шюсел? И защо насочвате прожекторите към този регион, кои европейски проблеми не могат да намерят решение без централно- и източноевропейските държави?
Крайно време е да насочим вниманието си към Централна и Източна Европа, защото през следващите 10-15 години най-значимите процеси в Европа ще се случват именно тук. Следващото разширяване на Европейския съюз ще бъде към Западните Балкани, към Молдова и Украйна. Охраната на външните граници на съюза, отбранителните способности на Европа на фона на войната в Украйна, укрепването на демокрацията и правовата държава – това са ключови теми, които пряко засягат страните от региона.
Икономическото развитие на Централна, Източна и Югоизточна Европа ще е определящо за състоянието на целия Европейски съюз. Още от годините непосредствено преди и след влизането в съюза бившите социалистически държави влязоха в съревнование за наваксване на икономическата изостаналост и догонване на стандарта на живот в старите страни-членки. Задвижи се един мощен икономически двигател! Икономическият ръст тук ще продължава да расте, за разлика от Стара Европа. Така че е крайно време да обърнем поглед към процесите в Централна и Източна Европа.
В Централна и Източна Европа обаче се чуват все по-често евроскептични и проруски гласове. Своеобразен говорител на тези политици е унгарският премиер Виктор Орбан. За първото издание на European Voices разговаряхте с него. Орбан твърди, че Русия никога не би се съгласила съседна Украйна да влезе в ЕС и НАТО. Точно към това обаче се стреми Украйна. Какво отговорихте на Виктор Орбан?
Какво иска или не иска Путин е едно, съвсем друго е, какво ще се случи накрая. На Орбан му казах още, че не членството в ЕС е проблем за Русия, а членството й в НАТО.
Когато един ден войната свърши, Украйна ще се нуждае от абсолютни гаранции за сигурността, за да не се повтори сценарият от Минските споразумения с руската агресия 10 години след сключването им. Тази гаранция може да даде единствено НАТО.
Но Виктор Орбан казва нещо интересно в нашия разговор – че на срещата на върха на НАТО в Букурещ през 2008 година Украйна е трябвало да бъде обявена за страна кандидат. И че Орбан тогава е бил готов да подкрепи този статут. Ако това се беше случило, може би нямаше да се стигне до война. Но това е само една теза, но ми се вижда интересно, че е теза на Орбан.
Съществува и тезата, че Западът е сбъркал, като не е пожелал да преговаря с Русия за членството на Украйна в НАТО. Помним, че преди да нахлуе в Украйна Путин се обърна към Съединените щати.
Американците са ключов играч, разбира се, но не единствен – без Европейския съюз, но най-вече без Украйна не може да има каквито и да е преговори. Напълно немислимо е Путин и който и да е следващият американски президент да се договорят за каквото и да било за Украйна.
Така че преговорите за мир ще се водят от по-широк кръг държави, естествено с участието на Украйна и Русия, но и на американците, китайците и Европейския съюз.
Извън отношението към руската война срещу Украйна, ЕС е разделен и по една друга не по-малко съществена тема – бъдещето на Общността. Или по-скоро представите за това, какъв ЕС искаме. Като унгарския премиер Виктор Орбан, който се стреми към "Европа на отечествата", мислят и други министър-председатели, но и опозиционни лидери, които не е изключено скоро да поемат властта. Доколко тази дискусия отслабва ЕС като световен играч и сега ли е моментът за реформа, която често се обяснява с предстоящото приемане на нови страни членки?
Нека започна с присъединяването на Западните Балкани към ЕС, защото шестте държави чакат това да се случи вече над 20 години. Мисля, че този процес трябва да бъде ускорен, защото не може повече да протакаме и да чакаме институционалната реформа на Съюза. Ако двете неща могат да се съчетаят във времето – добре. Но не бива европейската реформа да спира процеса на разширяване.
Винаги съм бил на мнение, че преди да започнем с мъчителната реформа на договорите на ЕС можем да подобрим функционирането на съюза с по-простички промени. Освен това мисля, че разширяването може да се случи без кой знае какви промени в договорите на ЕС. Европейската комисия може още днес да бъде конструирана по различен начин, още днес редица решения могат да се взимат с обикновено мнозинство. Да не говорим за бюрокрацията, която бълва Брюксел. Наскоро прочетох, че всеки ден излизат пет или шест нови регламента.
Трябва да се фокусираме върху наистина важните проблеми, които Европейският съюз да решава с единодушие. А останалите, по-маловажните въпроси, могат да намерят решение в координация между отделните страни-членки, вместо сами да се блокираме с правото на вето на всяка от 27-те държави.
Да не говорим, че има теми, които би трябвало да ни обединяват, като например охраната на външните граници. Всички искаме границите на ЕС да са сигурни, нали? През последните години настроението в Европа значително се промени. Помните, Европейската комисия и Европейският парламент не искаха и да чуят за затягане на контрола. Новият пакт за миграцията и убежището е отговор на новата ситуация, в която се намираме, и значително ще подобри положението, убеден съм.
Друга такава тема е нашата конкурентоспособност. Ще трябва да устояваме на конкуренцията от Америка, Китай, Индия и скоро и от други държави и региони в света. Европа трябва активно да търси нови съмишленици в света, да изгради по-широка мрежа от партньорства. Към момента имаме сключени споразумения за свободна търговия с около 45 държави, но сред тях не са важни страни като Австралия, Индия, Индонезия и дори Съединените щати.
Още нещо – усъвършенстването и задълбочаването на интеграцията на общия пазар, сърцето на ЕС. Като бивш министър на икономиката добре си спомням, че в Европа има около 700-800 различни признати професии и професионални обучения. Към момента едва ли повече от една дузина сертификати и дипломи за завършено професионално обучение са признати във всички страни членки, така че завършилият такова обучение в България или Австрия например да може веднага да започне работа в Испания или Португалия. Примерите са произволни, разбира се, но усъвършенстването на общия пазар би ни донесло допълнителен икономически ръст от 2-3 процента.
Същото важи и за финансите, за банковия съюз. Ами интегрираният транспорт? Опитайте се да стигнете с влак, без да сменяте локомотива от София през Виена до Лисабон! Спедиторите обаче нямат този проблем – камионите им пътуват без проблеми из цяла Европа.
Казвате, камионите пътуват без проблеми из цяла Европа. Но това не важи за българските и румънските спедитори – те изпитват сериозни затруднения в бизнеса си заради Австрия, която наложи вето на отварянето на шенгенските сухопътни граници.
Аз съм оптимист за Шенген. Австрийското вето не е насочено срещу България и Румъния, а е по-скоро зов за помощ, защото системата Шенген не работи. Влязоха хиляди нелегални мигранти – първо през Балканите, сега вече по-скоро през Средиземно море, които преминават вътрешните граници, без да бъдат задържани или регистрирани, и се установяват в Австрия, Германия или Нидерландия.
Във Виена всеки ден пристигат нови и нови мигранти в рамките на така нареченото "събиране на семейства". Т.е. сега пристигат роднините на мигрантите, които са успели да стигнат до Австрия. Всяка седмица само във Виена пристигат 300-400 души, предимно жени и деца. Как да се погрижим за тях, като не ни стигат учителите, детските градини и средствата за социално подпомагане? Затова казвам, че при променената миграционна обстановка в Европа Шенген не работи.
Новият пакт за миграцията и убежището е ново начало и се надявам, че в Европа ще настъпи промяна. А в резултат на това вярвам, че в края на годината България и Румъния ще влязат в Шенгенското пространство и по суша.
Известно е обаче, че австрийското вето за Шенген е вътрешнополитически мотивирано. Предстоят парламентарни избори, Вашата управляваща консервативна "Народна партия" губи подкрепа и в допитванията с убедителна преднина води крайнодясната "Партия на свободата", харесвана и заради антиимигрантската реторика. Ще се смени ли властта във Виена и с какви последици?
Ах, знаете ли, навремето Шимон Перес ми каза нещо, което много ми допада: "Социологическите изследвания са като парфюма – можеш да го подушиш, но никога недей да го пиеш". Вярвам в думите на Шимон Перес – анкетите, особено онлайн допитванията, са по-скоро гледане на карти, отколкото социологическо изследване.
Вярвам, че европейските избиратели, в това число и австрийските, са достатъчно разумни да подкрепят разумната политика, която следва човешката логика и се застъпва за просперитета на ЕС, и няма да се подведат по фантасмагориите, които им обещават популистите вляво и вдясно.
Крайнодясната "Партия на свободата", основана и после изоставена от Йорг Хайдер, обаче е на път да спечели парламентарните избори наесен. Или поне да се превърне в незаобиколим фактор за съставяне на следващо правителство. През 2000-та година Вие влязохте в коалиция с Хайдер и Австрия беше изолирана от ЕС. Бихте ли го направили отново?
"Партията на свободата" се движи в момента около 25 процента, което не е достатъчно нито за самостоятелно управление, нито за блокиране на друго мнозинство в парламента. Когато аз влязох в коалиция с тях, тази партия беше ръководена от далеч по-смислени хора. По принцип не мисля, че трябва веднага да се изпада в истерия и да се изключва диалога с когото и да било.
В същото време обаче, особено преди европейските избори, на популистите трябва ясно да им се каже, че рецептите, които дават, са несъстоятелни. Водещият кандидат на "Партията на свободата" наскоро заяви в един предизборен диспут, че ако имало бутон за излизането на Австрия от ЕС, той веднага би го натиснал. С такива хора е немислимо да се управлява.
Моето категорично условие да вляза в коалиция с "Партията на свободата" беше проевропейската ориентация на Австрия. Така би трябвало да подходят и сегашните партии – не изначално да отхвърлят всякакви преговори за коалиция, а да поставят ясни условия.
В Австрия набира скорост и дебатът за и против запазване на неутралитета. Дали пък не е дошло времето за членство в НАТО?
Когато Австрия влезе в ЕС имаше много съмнения за ролята на неутралните държави в Общността, че бихме спирали интеграцията в ЕС в областта на отбраната и сигурността. Затова тогава предложих и променихме Конституцията, така че Австрия да може да участва във всички политики на ЕС в областта на отбраната и сигурността ако има изричен мандат от ООН или ЕС. Това се отнася до налагането на санкции, каквито има в момента срещу Русия, до оказването на хуманитарна помощ или участието в мироопазващи мисии.
Решаващо сега е доколко Австрия иска да участва, и как може да участва в новата европейска агенция по сигурност и отбрана. Заедно с Швейцария и още няколко държави работим за създаването на общ ракетен щит. Има идеи и за общо патрулиране във въздушното пространство.
В годините след края на Студената война цяла Европа се радва на мир, който има и финансово измерение – над един трилион и половина евро. Тези пари са изконсумирани без да сме инвестирали в нашата сигурност. Настъпи времето да наваксаме този пропуск, да инвестираме повече в отбрана, да се координираме по-добре със съюзниците и да надградим способностите на 27-те отделни армии, защото обединени можем повече.
Интервюто на Весела Владкова с Волфганг Шюсел можете да чуете от звуковия файл.
