В съвременната Етика на грижата се разграничават няколко аспекта, които обхващат отношението ни към себе си, децата, родителите и уязвимите членове на обществото. В интервю за предаването "Нашият ден" д-р Маргарита Габровска от Института по философия и социология към БАН обсъжда тези аспекти, подчертавайки разликите между грижа и услуга, както и между грижа и лечение.
Според д-р Габровска, грижата може да се разглежда като ценност и като естествена наклонност, която е вродена и обикновено остава в рамките на личното и семейното. Важно е да се отбележи, че грижата често изисква особено усилие и време, за да надхвърли границите на частното и да влезе в обществената сфера, където може да бъде регламентирана и да осигури достъп до права за всички засегнати страни.
Един от ключовите елементи в етиката на грижата е природата на нуждата. Нуждите са специфични за всеки индивид и трябва да бъдат удовлетворени съобразно индивидуалните му потребности. Това прави трудно създаването на универсални модели на грижа.
Д-р Габровска акцентира на важността на "отдолу-нагоре" подхода в политиките на грижа, като предпочита реалните практики да формират теоретичните основи, вместо да се налагат предварително създадени структури. Тя подчертава, че грижата не може да бъде универсализирана до степен, която да позволи политическата ѝ унификация, защото това би пренебрегнало индивидуалните нужди на хората.
Д-р Габровска също така обсъжда асиметрията в грижата и важността на вниманието към емоционалните нужди на човека. При грижата за деца, например, е критично да се запази баланс между физическата грижа и емоционалното взаимодействие, за да не се създава зависимост и да се поддържат личните компетенции на индивида.
"Много е важно грижата да бъде пропорционална на емоционалните нужди на човек, така че да не отнема още повече от компетенциите му, правейки го зависим", посочва тя.
Чуйте разговора в звуковия файл.
