С водосвет на бойните знамена на Българската армия и знамената светини в София започнаха честванията по случай Гергьовден - Деня на храбростта. Днес няма да има военен парад, но той заема важно място в историята на България.
"Символ е на войската доблест. Корените на този празник могат да бъдат проследени много назад във времето", обясни пред БНР д-р Богдан Андреев, експерт по военна история във Военната академия "Г.С. Раковски".
"Преди сражение православните армии са благославяни със светена вода.
Едно от най-ранните свидетелства за благославяне на бойните знамена и войската е от втората половина на седми век - по времето на византийския император Константин Погонат.
След приемането на християнството в България тази традиция също се възприема".
На 2 май 1947 година тя е прекъсната за няколко десетилетия, разказа още Андреев в предаването "Преди всички".
"Причината може да се търси в атеистичната същност на режима, който се установява тогава.След демократичните промени от ноември 1989 година отново се повдига въпросът за ролята на 6 май в празничната система. През 1991-1992 година военните празнуват два пъти в годината – на 6 май и на 23 август.През 1993 година с постановление на Министерския съвет е възстановен празникът и неговото честване".
Независимо от епохата, българските военни правят всичко възможно с чест и доблест да посрещнат всички предизвикателства на своето време, заяви той.
Има много млади хора, които проявяват интерес към военното дело, отбеляза още Богдан Андреев.
Цялото интервю може да чуете в звуковия файл.
