Дезинформацията, която често наричаме некоректно фалшиви новини (fake news) – има най-различни проявления в нашия живот и не винаги целите ѝ са злоумишлени.
За пример за дезинформация, която няма за цел да навреди, често се дава съдържанието на сатирични сайтове. Чиито смешки обаче биват цитирани от традиционни медии и дори политици и така "информацията" се "изпира" и добива достоверност. И вече според случая може да се използва и да наклони везните на читателя в определена посока.
Един от емблематичните подобни случаи у нас е статия от сайта "Бъзикилийкс" от 2010 г., в която тогавашният гръцки премиер уж предупреждава съгражданите си "да стегнат коланите, ако не искат да стигнат нивото на България". Фалшивата статия предизвиква реакцията на официалните български власти, които получават опровержение и от Атина. Въпреки че URL-ът на сайта е neverojatno.wordpress.com, а насловът му е "Истината такава, каквато можеше да бъде".
Днес, в навечерието на изборите за Европейски парламент, а у нас и за Народно събрание, дезинформацията далеч не е така безобидна и има определени цели.
Посредством различни медии, някои от тях без ясен собственик, а също и чрез определени "говорители", се прокарват различни тези в обществото, а техен "мегафон" са именно социалните мрежи и по-специално Фейсбук, която е предпочитана от повечето българи, а също и различни канали в ЮТюб. Под прикритието на "различната гледна точка" по този начин се лансират хибридни опорки, проруски възгледи и директно спускани от Кремъл мнения (виж тук и тук).
Ето и някои от основните тези, които заливат българските потребители на социални, но чести и на традиционни медии:
Как да се ориентираме сред наплива на дезинформация?
Десетки публикации с опровержения на подобни неверни и подвеждащи твърдения са публикували сайтът Factcheck.bg и Екипът за проверка на факти на Българското национално радио. Свои специализирани секции за проверка на факти имат още БНТ и бТВ, а също и Агенция Франс прес.
Екипът на специализирания сайт Factcheck.bg в партньорство с Пойнтер институт публикува миналата година своя "Пътеводител за проверка на факти", в който са описани видовете дезинформация, как работят те и как читатели и потребители на социални мрежи да създадат устойчивост на подобни опити за подвеждане на обществеността.
На свой ред Българо-румънската обсерватория за цифрови медии (БРОД) се е поставила за цел да създаде многонационален, многостранен и мултидисциплинарен регионален център за откриване, анализ и борба с дезинформацията, разпространявана в България и Румъния.
Специален проект на дипломатическата служба на ЕС е насочен срещу прокремълската дезинформация. На сайта ЕU vs Disinfo се публикуват и текстове на български език.
Някои практически насоки за разпознаване на фалшиви новини:
С развитието на изкуствения интелект човек лесно може да бъде заблуден и от видеа онлайн - т.нар. deep fake (виж видеото по-долу).
"Доста изследователи смятат, че това, което наричаме от доста години ера на пост-истината, всъщност не е нещо ново и непознато за нас…Хората винаги са предпочитали да вярват на това, което им харесва, а не на това, което е истина. Голямата разлика, която имаме в последните години, е инструментализирането на това с политически цели. Т.е. легитимирането на използването на умишлената лъжа в политиката и като инструмент в обществената комуникация. В това неизбежно участват и журналисти“, коментира в интервю за БНР миналия ноември Ралица Ковачева, преподавател по международна журналистика във Факултета по журналистика и масова комуникация на СУ "Св. Климент Охридски".
"Когато приемем, че е легитимно да представяш дезинформацията като мнение, като възможна гледна точка в обществото, когато това е споделяно от легитимни политически представители в парламента, от институционални представители, от експерти в медийните среди, това спира да изглежда като укорима практика, а изглежда като, както се казва, другата гледна точка", коментира още Ралица Ковачева, доскорошен главен редактор на сайта Factcheck.bg.
Ето какво разкрива за множество Фейсбук групи, които разпространяват дезинформация, Никола Тулечки от организацията "Данни за добро" и сътрудник на Factcheck.bg в интервю за програма "Христо Ботев":
"Открихме, че тези страници се създават първо с немедийно и новинарско съдържание, а с развлекателно съдържание, профилирано към група хора. Примерно страница с вицове или цитати от мъдреци, или псалми от библията, или силно патриотични страници. Патриотичните са поне над двадесет в различен вариант на "България е велика", "Аз съм българин" и т.н. Там на картинки са дечица с носии или красиви гледки, планини и други. Тези странички, като се създадат, първо събират критична маса подкрепители, на които долната граница е десетки хиляди, а има и с по над сто хиляди потребители. Щом страницата се развие, спира да споделя първоначалното си съдържание и започва да споделя новинарско съдържание от някакви съмнителни медии. Това е така нареченият "полезен товар" – събираш хора по някакъв интерес и после започваш да им предлагаш друго съдържание. Например пропаганда или както сега сме в предизборна кампания, виждаме тези страници да се използват за "черен пиар" и политическо съдържание. Де факто тези страници и създателите им лъжат своите потребители, защото им предлагат смесено съдържание. Това е задна врата към вниманието на хората."
Българите значително по-рядко декларират, че попадат на недостоверни или фалшиви новини в сравнение с гражданите на ЕС (България – 51%, -8; ЕС – 68%; -1). Сред българите се отчита лек спад в оценката за обществената вреда от дезинформацията. По-малко от 70% от българите възприемат фалшивите новини като проблем в национален план, с намаление спрямо предишния наблюдаван период, докато в ЕС този резултат остава без съществена промяна (България – 68%, -8; ЕС – 77%; +1). Това сочат резултати от проучване на "Евробарометър " от миналата есен.
По отношение на вредата от дезинформацията за демокрацията по принцип, българското обществено мнение е в унисон със средноевропейските нива, но отново показва тенденция към спад (България – 78%, -5; ЕС – 81%, =).
Около две трети от българите считат, че социалните медии са модерен начин, чрез който могат да се информират за актуалните политически събития (България – 70%, -3; ЕС – 67%, +1). Същевременно по-малък e делът на българите споделящи, че не вярват на информацията по политически въпроси в социалните мрежи, докато на средноевропейско равнище този дял остава значително по-висок (България – 44%, -5; ЕС – 60%,=).
Българите са по-склонни, в сравнение с гражданите на ЕС, да гледат на социалните мрежи като на подходящо средство за изразяване на мнение по политически теми (България – 66%, -2; ЕС – 61%, =).
