Eмисия новини
от 18.00 часа
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Доц. Ангел Кунчев и проф. Мария Николова: Почти сме готови за следваща пандемия

Докладът на Сметната палата: Колективен имунитет от Covid - 19 - но на каква цена?

Главният държавен здравен инспектор и водещ имунолог от НЦЗПБ са гости в този епизод на подкаста на БНР "В центъра на системата" по темата за Доклада на Сметната палата за мерките срещу пандемията 2020 - 2021 година

5
Снимка: pixabay

Кои са най-важните изводи от доклада на Сметната палата -  "Изпълнение на мерките в здравеопазването във връзка с Covid-19" за периода от 01.02.2020 г. до 31.12.2021 г."- това е темата в този епизод на подкаста на БНР "В центъра на системата"

Защо се оказахме първи по смъртност в света от Covid-19?

Истеричните крясъци срещу мерките - на каква цена? 

Взеха ли си поука политиците от пандемията?

Жертвите на медиците - кой ги оцени?

Готови ли сме за нова пандемия?


Слушайте епизода тук:

Гости по темата са:

✔️ Доц. Ангел Кунчев - Главен държавен здравен инспектор

✔️ Проф. Мария Николова - клиничен имунолог, завеждащ НРЛ по Имунология в НЦЗПБ


От разговора ще научите:

✔️ Защо е важен за обществеността одитът на Сметната палата за мерките в здравеопазването във връзка с Covid-19

✔️ Защо въпреки предприетите своевременни и последователни действия на здравните власти България води по смъртност и заболеваемост в света

✔️ Защо когато действат строги мерки и НОЩ смъртността е по-ниска от средната в Европа, а след падане на мерките и премахване на НОЩ заболеваемостта и смъртността нарастват

✔️ Каква роля изиграха лекарите в този процес, защото у нас имаше такива, които с думи и действия работеха срещу ваксинирането и мерките

✔️ Имаше ли такива лекари в другите държави и как се процедираше спрямо тях

✔️ До какво доведе ниското ваксинационно покритие у нас за посочения период в доклада на Сметната палата

✔️ Дали изводите от този доклад ще бъдат от полза в бъдеще за здравно–осигурителната ни система или обществено-политическия живот

✔️ Кой си взе поука от пандемията

✔️ На каква цена постигнахме колективен имунитет

✔️ Готови ли сме за следваща пандемия

Ангел Кунчев

Основния извод от доклада на Сметната палата - "Изпълнение на мерките в здравеопазването във връзка с Covid-19" за периода от 01.02.2020 г. до 31.12.2021" е, че въпреки предприетите своевременни и последователни действия на здравните власти и осигурените значителни средства за защита на живота и здравето на хората в условията на пандемия от Covid-19, България е една от страните с най-висока заболеваемост и смъртност от Covid-19 в света. 

"Ние участвахме активно в предоставянето на всички данни и документи, статистики в помощ на изпълнението на Доклада на Сметната палата и съм изненадан приятно от изключителната задълбоченост, която свършиха експертите на Сметната палата, тъй като се мина през огромен обем от информация, те успяха да посочат важните изводи от пандемията, защото колкото и да е било тежко през този период, животът после продължава в друга посока, но тези изводи са ни ценни, за да знаем какво се е случило, кой как се е справил, за да има посока за в бъдеще, каза за БНР доц. Ангел Кунчев.

Не е една причината и факторите, комплексни са, за високата смъртност у нас, смята Главният държавен здравен инспектор и изтъкна, че за него на първо място роля е изиграла народопсихологията на Балканските народи, което се изразява в пъти по-ниските проценти на имунизации на народите от Балканите, в сравнение с Европа. А България има незавидните 30 % ваксинирани срещу Covid-19, на фона на 80 % -90% в развитите страни. Друга причина е нестабилната и сложна политическа обстановка у нас по време на пандемията, смята още доц. Кунчев. Друга причина е в лошото общо здравно състояние на българско население, което е освен това застаряващо.

Важен извод от доклада - "В началото на пандемията от Covid-19, в резултат на строгите противоепидемични мерки, е постигнато значително по-ниско равнище на извънредна смъртност в България в сравнение със средната за ЕС. През 2021 г. се наблюдава обратната тенденция - средната извънредна смъртност в България значително надхвърля тази в ЕС".

"Факт е, че по време на работата на НОЩ, когато действаха по-строги мерки, които дразнеха много хора, в началото на пандемията смъртността беше по-ниска. През 2021 година вече се натрупа много умора у хората, имаше цели организации и партии, които "яхнаха" точно тази вълна, използваха ситуацията за собствените си политически цели, икономическите мерки също даваха отражение, отмина първоначалния страх, мерките се неглижираха от хората, като добавите към това и премахването на единната структура за следене на контрол над пандемията, резултатите станаха по-лоши, допълни доц. Кунчев.

"За 2021 г. отчетените разходи за предотвратяване на разпространението и за лечението на Covid-19 от бюджета на МЗ са със 100 млн. лв. повече от тези за 2020 г, за същия период сравнявайки 2020 г. и 2021 г. значително нараства броят на клиничните лаборатории в страната за установяване на Covid-19, увеличава се и броят на положително потвърдените случаи с тестове, въпреки осигурените достатъчно количества ваксини, броят на хората, които умират през 2021 година от коронавируса е три пъти повече в сравнение на 2020 г."

"Тогава разбрахме, че дълго време сме неглижирали инфекциозната патология, никой не я иска, тя не е печеливша, само, че тя е важна за обществото. Но когато стане пожар - без нея не може. Това видяхме от пандемията. Сега започнахме да я поддържаме по-добре, има възвръщане на инвестиции, оборудване с по-сериозна апаратура на отделенията, но все още продължаваме да имаме областни центрове без инфекциозни отделения, дори в ситуацията на коклюш разбираме, че ни трябват специалисти. За щастие днес отчитаме голям интерес от млади специалисти към инфекциозните отделения в големите центрове, посочи още доц. Кунчев.


 "По-голямата част от държавите-членки на ЕС отчитат значително намаляване на извънредната смъртност през 2021 г., с изключение на България (от 14, 2 на сто на 38 на сто), Словакия ( от 10,5 на сто на 35,7 на сто), Естония (от 2,3 на сто на 19,4 на сто) и Латвия (от 1,5 на сто на 21,7 на сто). Всички други държави от ЕС, които отчитат съществено намаляване на годишна извънредна смъртност през 2021 г., имат бързо нарастване на броя на ваксинираните лица и високо ниво на ваксинално покритие".

Стойчо Кацаров: Мерките са достатъчни, съответстват на Covid ситуацията

Д-р Стойчо Кацаров: 2 млн. българи са ваксинираните с първа доза, 1 млн. - с втора

Д-р Кацаров: Причините за ужасяващата смъртност трябва да се разследват, за да не се повтори

Проф. Тодор Кантарджиев: С ваксинирани и преболедували може би постигнахме колективен имунитет


"Ние позволихме масово в средствата за масова информация да се чуват гласове и тези, които не почиват на научна основа, позволихме слухове и теории на "световната конспирация" да се споделят през всички видове медии широко и това разколеба хората и те не можеха да вземат решение - това беше голяма грешка и никоя друга страна не си го позволи, имаше дори един екип в МЗ, който имаше основна мисъл - "Всеки сам си решава", но в общественото здраве това не е приложимо, това важи само за джунглата..., каза още главният държавен здравен инспектор.

Прокуратурата започна проверка по твърдения на Мангъров за починали от коронавирус

Доц. Кунчев сподели, че се надява пандемията от Covid-19 да е била последната в професионалния му път, защото му е било трудно, стресът е бил голям, стрес - тест, който трябва да използва за бъдещи реакции при пандемии, затова и докладът е толкова ценен. Здравните власти са наясно как да действат в бъдеще, поука са си взели и как трябва да се промени нормативната уредба в извънредна ситуация, която преживяхме, особено ако няма действащ парламент:

"Частично сме готови как трябва да действаме при нова пандемия, подобрения има, по-бързо можем да действаме, но все още в нормативната уредба и законите има неща, които могат да се подобрят, за да можем да действаме светкавично в извънредна обстановка - за мерки, за ваксини, за достъп до лечение. Фактът че, все още на световно ниво не можем да постигнем съгласие за подписването на Пандемичен договор, за да си сътрудничат всички държавни в света по-ефективно, за да има реален отговор при дадена заплаха, а не една- две години да се наблюдава какво става в някоя африканска страна и когато инфекцията бъде изнесена, чак тогава да се търси световен отговор на заплахата."


"Докладът на Сметната палата е много важен и съществен, разглежда един период на изпитания, от който научихме много неща и специално засяга мен и моите колеги от Националния център по заразни и паразитни болести, каза за БНР проф. Мария Николова, завеждащ Национална референта лаборатория по Имунология в НЦЗПБ.

"По отношение на основния извод за смъртността у нас, ние сме втори в света след Перу, но на практика сме водещи, защото много от случаите не са лабораторно доказани у нас. Три са основните причина за това - първо е нивото, от което тръгнахме - материалната и кадрова обезпеченост в ключови сектори в здравеопазването - това са инфекциозните отделения, отделенията за интензивни грижи, болното състояние на Спешната помощ, заразните болести бяха останали в миналото преди пандемията. Въпреки важни предупреждения, които получавахме от епидемичните взривове от SARS и MERS, от пробивите от морбили включително у нас, много липси и пропуски трябваше да се наваксват в движение.

Второ - у нас се допусна създаване на недоверие в авторитета на експертите, допуснаха се противоречиви послания и то в националните медии, изказваха се хора, включително с медицинско образование, против мерките, против ваксините, нямаше я тази сигурност, а в такива моменти се действа като на война - има главнокомандващ - това е здравният министър, той си има щаб и се дават ясни послания, които се изпълняват. Това разколебаване на хората, това противопоставяне имаше фатални последици. 

Третият момент - здравният статус на населението преди пандемията, особено на мъжкото население - висока честота на сърдечно-съдови заболявания, диабет тип 2, затлъстяване, всички фактори, които утежняват и протичането на Covid-19, и постковид синдрома.

Докладът на Сметната палата ни връща към съществените моменти и хвърля яснота към неща, които никога не бяха казвани открито. Особено това, че за периода на мерките през 2020 г. заболеваемостта и смъртността са били ниски, а при премахване на част от мерките през 2021 г, те скачат, което е едно закъсняло признание за огромните усилия, които се положиха, за мъдрите решения, които се взеха в началото на епидемията. Това е успех, за който някои колеги заплатиха много скъпо...Колеги, които не получиха изобщо адекватно признание...

Има една много показателна графика, която изобразява последователните вълни на пандемията, чиито пикове отразяват периодите на най-висока заболяемост и смъртност. В България първата вълна прост липсва. Това е периодът март - април 2020 г., когато в Италия нямаше достатъчно транспорт да извозват труповете на починалите, във Франция имаха право да излизат само да магазина за хранителни продукти, у нас се чуваха истерични протести за ограничаване на свободи...у нас нямаше смъртност. А в края на 2021 г един служебен министър раздаваше едни безумни награди за добре свършена работа на фона на пикова заболеваемост и смъртност, дано този извод от доклада бъде чут, каза още проф. Николова.

Сдруженията на заведенията настояват: Долу маските!

"Забравихме" ли противоепидемичните мерки?

По думите й в другите европейски държави имаше по-строга дисциплина, подчинение на авторитетите, антиваксърските настроения не са много у нас, 10- 15 % са отказалите се да се ваксинират, повечето хора в останалите страни чуваха мнението на експертите. У нас най-голяма роля изиграха тесните специалисти, моите колеги - имунолози, вирусолози, микробиолози, които бяха на мястото си и даваха компетентна и своевременна информация

Въпросът е, че у нас не се даде достатъчно поле за изява на точните специалисти, или се даде малко гласност, а се даде възможност да се изказват хора неадекватно, лекари, включително с голям контингент от пациенти, авторитет сред своите пациенти, това даде голямо объркване сред обществото".


Проф. Николова изтъкна още, че НЦЗПБ е бил готов за пандемията преди тя да се появи, благодарение на тогавашния директор проф. Тодор Кантарджиев, който е и експерт, и визионер, който няколко години преди това говори за заплахата от зооноза с пандемичен потенциал, няколко години преди това НЦЗПБ кандидатства и получава европейско финансиране за Център за компетентност в областта на инфекциите и имунни отговори, и чрез този проект се оборудват и имат всичко необходимо за започване на диагностиката на коронавируса. Ние сме готови и за бъдещето чрез този Център за компетентност, подчерта проф. Николова.

От Сметната палата лично предоставят доклада на проф. Кантарджиев и му благодарят, припомни още проф. Николова. 

"Хубавото е, че погледът отново се обърна към заразните болести, разбра се значението на нашите сродни сектори, получихме възможност да се оборудваме с последно поколение технологии, щастливи сме, че вече дори нямаме свободни места за млади колеги при нас, за които има модерни условия за развитие на научно-изследователска дейност и диагностика.

Националният център по заразни и паразитни болести получи мащабно дарение от СЗО

По думите й днес вече и в Националната здравна стратегия е залегнала темата "Имунология", защото проблемът с имунната защита е проблем не само на детската възраст, но и на възрастните, ние доказахме, каза проф. Николова, че се наблюдава остаряване на имунната система и нейната ефикасност, която отслабва по-бързо от физиологичната ни възраст, а също и вродените имунни дефицити, които не са толкова много, но е важно те да се открият навреме, защото това е вече възможно, успяхме да прокараме скрининг на новородените за най-тежките вродени имунни дефицити

"Важно ни е също в един етап от детската възраст да проследим как върви изпълнението на календара, дали са защитени, а също дали имунната система е отговорила на поставените ваксина - защото ние нямаме никаква обратна информация в момента! Тази оценка може да се направи и в напредналата възраст на активните хора и да се види кой къде - това са предложения, които са чути и се надявам да се вземат предвид, обобщи проф. Мария Николова. 


Очаквам вашите сигнали, коментари и предложения на имейл: gergana.hrischeva@bnr.bg


Всички епизоди на подкаста ще намерите:

Apple Podcasts през iTunes

Viber



БНР подкасти:

Новините на БНР – във Facebook, Instagram, Viber, YouTube и Telegram.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

Горещи теми

Войната в Украйна