Европейският съюз рискува да изостане от Съединените щати, Китай и други държави в глобалния преход към нови технологии, ако не успее радикално да подобри конкурентоспособността и динамиката на своята икономика.
Това е общо мнение на икономисти, бизнесмени и много от лидерите на ЕС, които ще се срещнат на 17 и 18 април, за да обсъдят как да стимулират икономическия растеж, необходим за запазване на защитата на стандарта на живот в блока и действията срещу изменението на климата, съобщава Ройтерс.
Те са готови да призоват за "Ново европейско споразумение за конкурентоспособност", което може да създаде у някои силно усещане за дежавю след фокусираната върху растежа Лисабонска стратегия от 2000 г. и плана "Европа 2020", който дойде десетилетие по-късно, отбелязва агенцията.
Това, което е различно сега, е пробивът на новите технологии - от изкуствения интелект до производството с нулеви въглеродни емисии, засиления протекционизъм и загубата на евтиния руски газ, на който индустрията на ЕС разчиташе.
Зак Майерс, помощник-директор на мозъчния тръст "Център за Европейския реформи" (CER), каза, че проблемът на ЕС е двоен с оглед на упорито по-нисък икономически растеж от този на конкурентите му и липса на динамика и иновации за адаптиране.
"Фокусът трябва да бъде по-малко поставен върху "спасяването" на съществуващите индустрии и повече върху това да направим икономиката на ЕС устойчива и иновативна", посочи той.
Доклад на консултантската фирма McKinsey&Company показва, че Европа е шампион в справянето с изменението на климата и по показатели като равенство на доходите и очаквана продължителност на живота, но изостава в икономически растеж. Компанията вижда конкурентно предимство, идващо все повече от 10 авангардни технологии, като ИИ (AI) и биологични иновации, от които обаче Европа има водеща позиция в едва две.
Лидерите на ЕС бяха разтревожени преди 18 месеца от предложението на САЩ за почти 400 милиарда долара зелени данъчни облекчения, свързани с местното производство, като част от т.нар. "Закон за намаляване на инфлацията" (IRA). Но когато беше предложен като противотежест Европейски суверенен фонд, "пестеливите" членове на ЕС го блокираха и вместо това блокът се задоволи със схема, включваща скромните 10 милиарда евро.
По-разхлабените правила за държавна помощ позволиха на отделни членки на ЕС да подкрепят ново производство, като предложените от Германия 15 млрд. евро, за да привлече производителите на чипове Intel и TSMC.
Това обаче накара страни, подкрепящи свободния пазар, като Швеция, да предупредят за пагубна надпревара за субсидии между членовете на ЕС.
Международният валутен фонд също предупреди, че данъчните облекчения и субсидиите не са магически лек за мудния икономически растеж.
Президентът на ExxonMobil Europe Филип Дюком каза, че субсидиите няма да финансират огромните инвестиции, необходими за енергийния преход и Европа трябва да създаде бизнес аргументи за частния сектор. Той цитира регулацията, която добавя разходи и прекалено нормативен подход, като например настояването водородът да се произвежда с възобновяема енергия вместо други методи за неутрално по отношение на въглерода производство.
Сред дебата за субсидиите, лидерите на ЕС ще се съсредоточат върху единния пазар, основата на 30-годишния просперитет на съюза, но който се нуждае от подобрение. Съществува общ консенсус, че единният пазар работи добре за стоки, но много по-малко добре за услуги и други нематериални активи.
Отправна точка ще бъде доклад на бившия италиански премиер Енрико Лета, който каза пред Ройтерс, че ще постави специален акцент върху малкия бизнес и върху насърчаването на обмена на ноу-хау в целия блок.
"Време е единният пазар да се справи с нематериални неща като данни, образование, умения, изследвания, иновации", посочи Лета.
Симоне Талиапиетра, старши сътрудник в мозъчния тръст "Брюгел" (Bruegel), каза, че единният пазар трябва да бъде основния фокус, като се има предвид значението на мащаба за конкуренция в новите технологии.
"Ние сме в свят, в който размерът има значение. Колкото по-голям е единният пазар, толкова повече нашите компании постигат икономии от мащаба, за да могат да се конкурират с други икономики по света", отбелязва "Брюгел".
Лидерите на ЕС ще изложат план от девет точки, включително задълбочаване на единния пазар и създаване на капиталови пазари и енергийни съюзи, според проектозаключенията, цитирани от Ройтерс.
Предложенията са сякаш повторение на предишни стимули за растеж на ЕС, по-специално Лисабонската стратегия от 2000 г., която си постави за цел да превърне блока в "най-конкурентоспособната и динамична икономика в света, основана на знанието".
Анализатори отбелязват, че голяма част от диагнозата и предложеното лечение са имали смисъл, но ЕС не е успял да следва предписания курс на действие, като например създаване на Банков съюз и Единен капиталов пазар.
Държавите от ЕС обаче не бяха склонни да правят необходимите компромиси, като например отваряне за конкуренция на установени местни доставчици. Освен това изглеждаше слабо усещане за спешност.
Според Симоне Талиапиетра това обаче се промени, като той смята, че ЕС може най-накрая да действа:
"Сега за Европа е по-наложително да се почисти. Ако не успеем да почистим, няма да сме конкурентоспособни и всички ще загубим от играчи като Китай и Америка".
