В постановъчния екип са четирима много ярки италиански творци – диригентът Франческо Роза, режисьорът Марко Гандини, сценографът Андреа Токио и дизайнерът на костюмите Марио Диче. Заедно с хореографката Людмила Илиева, художникът на осветлението Емил Динков и вдъхновената работа на цялата трупа на Националния ни оперен театър, те постигнаха един убедителен, вълнуващ спектакъл, който държеше вниманието на публиката през цялото време и беше заслужено възнаграден с дълги финални аплодисменти и скандирания.
Това, с което аз ще запомня най-много премиерния спектакъл на операта “Медея“, е силният дебют на сопрана Габриела Георгиева в заглавната роля. Тя беше завладяваща и вокално, и артистично, изграждайки всички нюанси в сложната психологическа борба, която изживява героинята й. Медея, в която още живеят женската любов, нежност и преданост към мъжа и децата, сякаш е неумолимо тласкана, като от мощни подводни течения, от тъмните страсти на наранената гордост и власт, чувството за собственост, завистта и жаждата за мъст. Тези разрушителни страсти, рационализирани като стремеж към справедливост, ще надделеят над всичко и завладявайки психиката на героинята, ще жънат смъртта на всички, които са любими на неверния Язон и загубата им би могла да го нарани. На всички, на всяка цена! Уви, това, което е майсторски предадено в митологията и в изкуството, се случва и в истинския живот и точно затова сюжетът е така разтърсващ. Дори и без да се стига до крайности, нима много разделени родители не мразят да виждат у децата си чертите на предателя бивш съпруг или съпруга?! Нима, дори и дълбоко в себе си, изоставеният не бленува нещастието на съперника или съперницата си?!
Бях много впечатлена и от изпълнението на мецосопрана Виолета Радомирска в ролята на робинята на Медея Нерис, която дълбоко й съчувства, вярно я следва навсякъде и кротко се опитва да предпази любовта и живота на децата от разрушителната й мощ. В съответствие с характера на героинята си, Радомирска ни показа светло, топло и меко излъчване и вокално звучене, като късни слънчеви лъчи в студен следобед. Личеше си и опитът й в ролята на Нерис, в продукции в Цюрих през 2000 г. и в Берген през 2023 г.
Гледайки премиерата на операта “Медея“ в Софийската национална опера, бих казала, че диригентът Франческо Роза и режисьорът Марко Гандини успяха да ме убедят в схващанията си за творбата на Керубини – че тя е изпреварила времето си във взаимоотношенията между музика и драма в синтетичното изкуство опера. Това, че успяха да изведат, да реализират идеите си така компактно на сцената, отново доказва тяхното майсторство.
В звуковия файл чуйте още зрителски впечатления – на опероманите Петър Галев и Ивайло Спасов.
