Царев брод открай време се слави като международно село, а жителите му не крият гордостта си, че са потомци на татари, немци, турци, банатски българи, руски белогвардейци, албанци, чехи и т.н. В шуменското село се изповядват три религии, затова и до днес тук се извисяват три храма – православен, католически и джамия. "Ние сме като едно малко общество на народите" - шегува се кметът Стефан Живков и добавя, че хората вече "са се омешали", но още пазят обичаите и паметта за предците си.
Разположено между старите български столици Плиска и Велики Преслав, някога Царев брод (Североизточна България) се намирало точно на пътя, по който са се движели царете, оттам идва и името му. В средата на 19-ти век, след Кримската война, тук се заселва голяма група кримски татари, занимаващи се със скотовъдство, научаваме от кмета. Малко по-късно в Царев брод пристигат немците:
Някога в Царев брод преобладавала татарска и немска реч. Освен това, в селото имало две джамии - турска и татарска. Редом до тях се извисявали и две църкви - православна и католическа. Децата посещавали татарското и немското училище. Българското школо се появило по-късно, през 1920 г. В началото на ХХ век около католическия храм израства бенедиктински манастир. До ден днешен светата обител е действаща. За нея се грижат четири сестри бенедиктинки – от България, Южна Корея, Германия и Танзания. На чист български сестра Елизабета от Германия разказва:
През 2024-та манастирът отбелязва своята 110-а годишнина. Всеки, който дойде в Царев брод, се отбива в него, за да се снабди с уникалния мехлем от невен на бенедиктинките, приготвян по много стара рецепта. Сестра Надя разказва:
Днес Царев брод е живо село, наброяващо 1300 постоянни жители. Тук почти няма безработица. Напоследък цените на имотите значително се повишили, защото започнали да се заселват млади семейства с деца, заради възможностите на дистанционната работа, спокойствието, чистия въздух и здравословния живот на село.
"При нас няма и никога не е имало напрежение на етническа или на верска основа. Тук нямаме обособени магазини, като турското кафене или българското барче. И всички заедно празнуваме по Великден и по Коледа", казва в заключение кметът Стефан Живков.
Снимки: Венета Николова