Европейската комисия намали перспективите си за икономическия растеж в целия ЕС и в частност в еврозоната, прогнозирайки, че през тази година европейският БВП ще нарасне по-слабо от предишните очаквания, след като ръстът на цените намали покупателната способност и високите лихвени проценти на ЕЦБ ограничиха кредитирането, както в същото време инфлацията ще продължи да отслабва по-бързо.
В оповестената днес "зимна" макроикономическа прогноза ЕК вече очаква брутният вътрешен продукт в целия ЕС и в рамките на еврозоната да нарасне през 2024 г. съответно с 0,8% и с 0,9% на годишна база - низходяща ревизия спрямо "есенния" доклад за експанзия съответно с 1,2% и с 1,3%.
Комисията също така ревизира леко надолу оценката си за икономическия растеж в ЕС и еврозоната през 2023 г. до 0,5% от 0,6%, според предходния макроикономически доклад.
За 2025 г. ЕК очаква известно ускоряване на растежа на БВП на еврозоната до 1,5% (при 1,6% в предишния доклад) и на ЕС - до 1,7% (без промяна спрямо есенната прогноза).
"Перспективите за икономиката на ЕС през първото тримесечие на 2024 г. остават слаби. Очаква се обаче икономическата активност да се ускори постепенно тази година. Тъй като инфлацията продължава да намалява, растежът на реалните заплати и устойчивият пазар на труда трябва да подкрепят възстановяването на потреблението", посочиха от Комисията.
Според последните прогнози, инфлацията в еврозоната ще се забави през тази година до 2,7% (низходяща ревизия от есенната прогноза за повишение на потребителските цени с 3,2%) от 5,4% през 2023 г., а в целия ЕС - до 3,0% (под есенната прогноза за 3,5%) спрямо 6,5% през миналата година. ЕК очаква по-нататъшно забавяне на инфлацията през 2025 г. до 2,2% в еврозоната, доближавайки целевото ниво на ЕЦБ от 2%, а в рамките на целия ЕС - до 2,5 на сто.
"Очакваното икономическо възстановяване през 2024 г. вероятно ще бъде по-скромно от прогнозираното преди три месеца, но постепенно ще набере скорост на фона на по-бавното покачване на цените, растящите реални заплати и забележително силния пазар на труда", отбеляза икономическият еврокомисар Паоло Джентилони при представяне на новия макроикономически доклад.
Той обаче предупреди, че "геополитическото напрежение, все по-нестабилният климат и редица решаващи избори по света тази година са фактори, увеличаващи несигурност около перспективата за постепенно ускоряване на икономическия растеж и по-нататъшно забавяне на инфлацията".
"Зимни" и "есенни" прогнози на ЕК за икономическия растеж в ЕС
Най-голямата икономика в ЕС, тази на Германия, ще бъде и най-голямото препятствие пред растежа на еврозоната през тази и следващата година, като ЕК прогнозира, че немският БВП ще нарасне през 2024 г. с едва 0,3% (под предишна оценка за 0,8%) след свиване с 0,3% през 2023 г., преди растежът да се подобри до 1,2% през 2025 г.
Втората по големина икономика, тази на Франция, пък се очаква да нарасне с 0,9% през настоящата година (при предишна прогноза за 1,2%), а третата по големина, тази на Италия, ще се разшири също скромно с 0,6% (при предишна оценка за експанзия с 0,9%).
Актуализираната низходяща прогноза е в допълнение към сигналите, че еврозоната рискува да изпадне в продължителен период на слабост, дори когато перспективите за останалата част от света се подобряват.
През последните седмици както Международният валутен фонд, така и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие намалиха своите прогнози за БВП на европейските страни през 2024 г., като същевременно преразгледаха във възходяща посока прогнозите за глобалната икономика.
Въпреки че последните данни за края на 2023 г. показаха, че еврозоната е избегнала "на косъм" рецесията през зимата, има малко признаци за бърз обрат.
"Икономиката на ЕС навлезе в 2024 г. на по-слаба основа от очакваното. Икономическите перспективи през първото тримесечие на 2024 г. остават слаби", отбеляза ЕК.