Eмисия новини
от 18.00 часа
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

"Международната награда на херцога на Единбург- България" отбелязва 10 години от дейността си у нас

Албена Димитрова, най-младият лидер по програмата за личностно развитие: Чрез наградата пораснах!

"В планината разбрах, че трябва да разчиташ на другите, няма приятели, неприятели"

2
Снимка: Личен архив

Дванадесетокласничката от Първа частна математическа гимназия Албена Димитрова, трикратен носител на Международната награда на херцога на Единбург - България e и първият най-млад лидер у нас по програмата. за личностно развитие. 

Програма е основана във Великобритания след Втората световна война, а вече е позната в над 150 държави по света. Чрез участието си млади хора между 14 и 24 години предизвикват себе си в цел, с която да надскочат свое умение или да надградят съществуващо. Всеки от участниците има лидер и ментор. 

Тази година през месец февруари програмата отбелязва 10 години от дейността си в България.

"Наградата ме промени за цял живот, разказа Албена Димитрова - гост в рубриката "Младите хора, които ме вдъхновяват".
Албена Димитрова

"Програмата има три нива и всяко ниво се състои от три направления, а за нивата получаваш бронз, сребро и злато. Трите направления  са - физическа активност, доброволчество и умения. Участникът трябва да развива определена цел за определено време. За бронз се изискват три месеца, за сребро - 9 месеца, а за златото - 12 месеца. Идеята е, че всяко ниво надгражда предишното

Целта може да бъде всичко, от което се интересува самият участник, най-важното е да бъде формулирано по т. нар. "умни цели", за да се приложи за Наградата. 

Всяко ниво завършва с т.нар. "приключенско пътуване", което е поход в планината и ти трябват карти, компас, сами си приготвяме храната, като в началото се спеше само на палатки, сега вече е позволено да се нощува и в хижи. За мен това беше най-трудно, защото първият път отидох доста неподготвена, но моите две съученички ми помагаха много, а аз не се отказах, защото ако един участник се откаже, се прекратява за всички участници

В планината разбрах, че трябва да разчиташ на другите, няма приятели, неприятели...

За мен това беше най-предизвикателното нещо, като за бронз се налага да си два дни в планината, с една нощувка, за среброто са три дни, а за златото са 4 нощувки. 


Аз завърших и трите нива, като започнах с бронза от 14 години и на 15 години сребро, за да мога на 18 години да имам завършени и трите нива. Започнахме заедно с две мои съученички от Първа частна математическа гимназия. 

Важно е да отбележа, че нашето училище е едно от първите в България, което започва сътрудничество с програмата и припознава целите на "Наградата на принца на Единбург" като свои. Те дойдоха в един от часовете ни, тогава главен координатор беше Ива Кръстанова, като тя ни разказа за целите и аз изобщо не се замислих - казах си - участвам.

И без това ходех на много извънкласни дейности и спорт- баскетбол, танци, учех втори език. Заех се веднага с първата цел в танците - модерни и народни да науча нови и по-трудни стъпки, така в сфера, която владеех, аз надградих това, което до момента владеех в танците. 

За умения си бих поставила за цел да се науча да готвя - за 6 месеца трябваше да мога да приготвям 12 различни сладкиша. Справих се, а любимите са ми мъфините, много са приятни.

В целта за доброволчество бях избрала да помагам в училищните мероприятия на учителите, но дойде пандемията и се наложи да променя тази цел. 


Тогава реших да помагам с покупките на възрастни или самотни хора от болка ни, което беше добре и за тях, а и за мен. Аз пазарувах за вкъщи и за моите баба и дядо, а също и за комшиите ни, като им обясних за участието ми в "Наградата на принца на Единбург- България". Когато изградихме доверие помежду си, те бяха много доволни и не се притесняваха, макар че не бяха чували за тази програма, сподели за БНР Албена Димитрова. 

"Казах им, че всичко е доброволно и не трябва да получаваш никакво възнаграждение за това, защото наградата за теб идва след това на церемониите по награждаването. 

Тази година на 10 годишнината на Наградата у нас са предвидени поредица от инициативи. На сайта на програмата има номинации - "10 от 10" - за най-добър лидер, най-добър директор, училище, което е допринесло най-много за програмата, има различни категории. Все още може да се гласува. 


Аз се обучих и за лидер и в момента съм най-малдият лидер в България, като отговарям за 12 мои съученици от 8 клас. Както казах, всеки участник има нужда от лидер и ментор. Лидерът е човекът, който свързва участника с менторите, помага му да си постави целите.

Менторът е най-често учител, който помага да се изпълни целта, той не е нужно да бъде обучен преди това, докато лидерът трябва да премине обучение. Често лидери са и учители на по-малките участници.

Моите 12 участници в програмата са от ПЧМГ са изключително умни, възпитани и амбициозни, аз много се радвам, че мога точно в тази програма, която на мен ми е дала толкова много да ги напътстват и тях, сподели с особено вълнение Албена. 

"Всяко хоби може да бъде цел на програмата, стига да се адаптира към т.нар. "умни цели" - тоест да съобразиш умението с времето, с това дали дадената цел е осъществима и какво искаш да постигнеш с тази цел, ще имаш ли време за тази цел, поясни 12 - токласничката. 

Тя разказа, че е насочила своите участници да включат целта Доброволчество чрез помощ в Първа частна математическа гимназия, защото в това училище има много полезни мероприятия - събират хартия във всички класове, организират се Кукерски празник, Хелоуин, Пролетен бал, Коледен бал, Ден на отворените врати, благотворителни кампании за болни деца. Също правим кампании за набиране на средства за нашите математици, за да участват в Международни състезания.


"Участието ми в Наградата беше най-добрият ми избор в началото на гимназията, защото освен, че се научих да се предизвиквам и да изляза от "зоната си на комфорт", се запознах с изключително много и интересни и пъстри хора, изтъкна Албена Димитрова:

"Това ме кара да се чувствам полезна на своето училище, на училищната общност, моите действия имат значение за общността. 

Самата награда ме научни на много неща, бих казала, че чрез Наградата пораснах! Научих се да бъда отговорна, какво ми харесва и какво не ми харесва. 

Затова, който не е опитал - давайте, ако искате да изживеете нещо много различно, можете да спрете до всяко ниво, тогава получаваш Сертификат и значка, които се признават в 150 държави. На тези церемонии се научаваш много любопитни неща за други участници от цяла България, с които сте били в една и съща програма, но имате тотално различни преживявания!, убедена е Албена. 


Още по темата в рубриката "Младите хора, които ме вдъхновяват". 


БНР подкасти:

Новините на БНР – във Facebook, Instagram, Viber, YouTube и Telegram.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

Горещи теми

Войната в Украйна

Най-четени