Eмисия новини
от 21.00 часа
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Младежкият трудов пазар: В битка с глобалните предизвикателства

Снимка: Архив

Много са факторите, които се отразяват на начина на живот и работа на европейците. Най-сериозните сред тях са технологичният напредък, глобализацията, демографските промени, емиграцията. Често младите хора се сблъскват с трудности още в началото на кариерата си. 

Според данни на европейската статистическа служба Евростат през ноември миналата година малко над 2,8 млн. европейски граждани под 25 години са били безработни. Над 2,3 млн. от тях живеят в държави-членки на еврозоната. 

Статистиката сочи лек спад от 0.3% - до 14,5%, на младежката безработица както в ЕС, така и в еврозоната за този период. В сравнение с октомври 2023 г. тя се е свила с 60 хил. души в ЕС и с 54 хил. души в еврозоната.

На годишна база обаче Евростат отчита увеличение на младежката безработица в ЕС с 36 хил. души.

Не е така при общата безработица. Според статистиката близо 13 млн. души са безработните в ЕС през ноември. За година тя намалява с 283 хил. души.

За България, по данни на Агенцията по заетостта, броят на регистрираните безработни в края на декември е малко над 158 хиляди, като повишението спрямо месец по-рано е с 1580 души. Равнището на регистрираната безработица в страната леко се увеличава през декември и достига 5,6%.


Данните сочат още, че българите без препитание под 29-годишна възраст са малко под 19 хиляди души, като най-много безработни младежи има в градовете София, Благоевград и Пловдив. Достигането до тях и активирането им на пазара на труда е сред основните приоритети на агенцията. От там смятат, че редица културни и социални фактори определят нивата на младите безработни. Подпомагане на работодателите и професионалните обучения са основни инструменти за справяне с проблема.

Годишната равносметка на Агенция по заетостта показва, че безработните, които са постъпили на работа със съдействието на бюрата по труда, са общо 154 637. 

През декември с помощта на бюрата по труда 782-ма безработни са започнали работа в страни от Европейския съюз. Свободното движение на хора е едно от най-важните измерения на европейското гражданство.

Предизвикателствата пред България

Едно от най-сериозните предизвикателства за България остава дигиталният и цифровият преход. Според българския министър на труда и социалната политика Иванка Шалапатова дигиталните умения на българите са на ниско ниво, а страната ни изостава по темповете на цифровизация. По този показател сме на предпоследно място сред страните-членки на Европейския съюз. В същото време проучвания показват, че в следващите 10 години 90% от работните места у нас ще изискват поне средно владеене на тези технологии. За да се навакса изоставането, е предвидено да започнат мащабни обучения. Те ще се осъществят със средства от Плана за възстановяване и устойчивост и програмата "Развитие на човешките ресурси", обясни социалният министър. Планирано е в периода 2023-2027 година да бъдат инвестирани над 1 милиард лева за финансиране на различни възможности за обучение на работната сила с фокус върху повишаване именно на цифровите умения

"Предвижда се поне 660 000 лица в трудоспособна възраст да бъдат обучени за дигитални умения до 2027 година. Заложена е амбициозна национална цел до 2030 г. да се достигне участие в обучение всяка година на 35.4% от населението, и то населението в най-активна трудоспособна възраст", обясни Шалапатова. 
Образованието е един от основните фактори за успешната реализация на хората на трудовия пазар. Това го доказват и резултатите от тазгодишното издание на Рейтинговата система на висшите училища в България. Те показват, че завършилите висше образование в България се реализират все по-добреНа национално ниво най-ниска е безработицата сред завършилите "Медицина", "Фармация" и "Стоматология" - под 1%, а най-висока - 3,4% е при завършилите "Социални дейности". 

В този смисъл предизвикателство и приоритет на Министерството на труда и социалната политика е големият брой неактивни и безработни с ниско образование.

По проект с европейско финансиране вече са създадени 64 изнесени центъра за заетост и социално подпомагане. Обхванати са 78 малки населени места с над 5 хиляди безработни. В мобилните приемни се предоставят комплексни услуги за подпомагане на трайната интеграция на трудовия пазар.

С европейско финансиране е разработена и специална информационна платформа, която ще отчита в реално време колко от услугите се ползват. Платформата ще заработи, след като бъде приета и Националната карта на социалните услуги. 

Недостигът на квалифицирана работна ръка е и един от основните проблеми пред икономиката на страната. Той обхваща всички сфери и професии. А причините са различни - влошаващата се демографска картина, демотивация на част от населението в трудоспособна възраст, както и качеството на образованието и професионалната квалификация. Основен фактор обаче тук се явява и трудовата миграция. Днес милиони българи работят в чужбина, в търсене на по-добър жизнен стандарт и качество на живот

Не само България, но и много други европейски държави са изправени пред демографски натиск поради застаряването на населението и емиграцията, което води до недостиг на работна ръка и умения. Затова все по-голямо значение придобиват реформата на политиките в областта на трудовата миграция, справянето с предизвикателството, свързано с изтичането на мозъци, и подобряването на мерките за интеграция на мигрантите и бежанците. 

Европейският ангажимент

В отговор на тези предизвикателства държавите в ЕС сами определят какви мерки биха искали да вземат в подкрепа на заетостта и развитието на младите хора. В същото време ЕС е стартирал редица инициативи, които допълват националните мерки и допринасят за една по-социална Европа. През годините ЕС подкрепя държавите-членки чрез закони, фондове и инструменти.

Общите инициативи осигуряват финансиране на програми за заетост и предлагат качествени стажове, получаване на международен опит и възможности за доброволческа дейност.
Редица са програмите на ЕС за финансиране, които предоставят подкрепа в областта на заетостта.

Европейският социален фонд плюс (ЕСФ+) е основният инструмент на ЕС за инвестиции в хората. Той е с бюджет от над 99 милиарда евро за периода 2021 - 2027 г. и обединява редица фондове и програми, по-специално ЕСФ, Инициативата за младежка заетост, Фонда за европейско подпомагане на най-нуждаещите се лица и Програмата за заетост и социални иновации. 

Друга европейска програма е насочена към подкрепа за хората, загубили работата си във връзка с промени в световната търговия, цифровизацията, автоматизацията и прехода към нисковъглеродна икономика.

Механизмът за възстановяване и устойчивост, който е в центъра на NextGenerationEU, е временен инструмент за подкрепа на реформите и инвестициите, предприети от държавите-членки в периода между февруари 2020 г. и 31 декември 2026 г. Чрез него се смекчават икономическите и социалните последици от пандемията от Covid-19 и прави европейските икономики и общества по-устойчиви, издръжливи и по-добре подготвени за предизвикателствата и възможностите, свързани с екологичния и цифровия преход.

Друга голяма възможност е по линия на Фонда за справедлив преход. Той има за цел да облекчи социалните и икономическите разходи, произтичащи от прехода към неутрална по отношение на климата икономика, като помага на хората да се адаптират към променящия се пазар на труда. Той е първият стълб на Механизма за справедлив преход, който е част от Европейския зелен пакт, и разполага с общ бюджет от 17,5 милиарда евро за периода 2021 – 2027 г. 
Снимка: ЕП
Европомощ за младежка заетост

Големият брой млади хора без работа е сред приоритетите в работата на ЕС. Затова има и конкретни мерки срещу тази тенденция. Акцентът е върху млади хора, които нямат работа, не провеждат стаж и не учат. Тук се включват и дългосрочно безработни, както и хора, които не са регистрирани като търсещи работа.

Всички държави в ЕС поеха ангажимент да осигурят на всеки под 25 години качествена оферта за работа, продължаване на обучението, осъществяване на практика или стаж. До края на 2023 г. младите хора в Европа имаха и друга възможност за трудов пазар - Инициативата за младежка заетост, която е част от ЕСФ+. Инструментът финансираше обучения, подпомагаше младите за намиране на първа работа, както и осигуряваше стимули за работодателите. Програмата беше насочена особено към онези региони в ЕС с младежка безработица над 25%. Според нея европейските страни, в които делът на неработещите и неучещите младите хора е над средния, следваше да заделят поне 12,5% от средствата по ЕСФ+ за подкрепа на младите.

А за да могат младите хора да си намерят работа в чужбина, образованието и натрупаните квалификации трябва да могат да бъдат признати извън страната на придобиване. Затова препоръката е до 2025 г. да се въведе автоматично признаване на дипломите за висше образование и на квалификациите за гимназиален етап на средното образование.
По публикацията работи: Анастасия Крушева

БНР подкасти:

Новините на БНР – във Facebook, Instagram, Viber, YouTube и Telegram.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Горещи теми

Войната в Украйна

Най-четени