Поредният гост в предаването „Нощен Хоризонт“ е Чавдар Николов - карикатурист, издател, представител на изданието Прас Прес. Широко известен в издателските и журналистическите кръгове. Още по-популярен е в социалните мрежи. Добре познат и сред родния политически елит, ако се съди по някои реакции към него лично, и към изданието, в което работи. Член на Асоциацията на френските карикатуристи, въпреки, че вече не е член на Съюза на българските художници. И по официална редакционна информация от Прас Прес „карикатурист от кариерата, минал по хълмовете на целия Преход“.
И още оттам - „единственият български карикатурист, получаващ заплата, по-висока от тази на премиера“. „Това е стара закачка - след напускането ми на Нова телевизия, когато Борисов обяви, че ще получавам по-голяма заплата от него, което не беше вярно, обяснява той. – Иначе карикатуристите са толкова богати, колкото и журналистите. Не сме прокопсали, с изключение на единици, които избраха „другата гледна точка“.
В какво състояние е общността на карикатуристите в България? „Секция „Карикатура“ към СБХ съществува, но аз вече не съм член. Иначе навремето се събирахме в кръчма и пиехме много сладко. Сега има събрани колеги в „Прас Прес“, и „Стършел“, но те са отделни общности.“
Защо в „Прас Прес“ карикатуристите са „невъзпитани“? „Защото се занимаваме с политическа сатира. Но пък се знае, че в световен мащаб, че преследвани и убивани журналисти за чист хумор и за коктейлен хумор няма. Има такива за политическите си пристрастия. Включително има изгонен карикатурист от „Гардиън“. Иначе най-категоричните ни колеги са във Франция и там не се съобразяват с авторитети. Иначе карикатурата отстъпва на много фронтове и в Америка, и в Англия. А в центъра на много скандали с карикатури е израелският премиер Бенямин Нетаняху“
Има ли реална конкуренция на пазара между „Стършел“ и „Прас Прес“? „Мисля, че „Стършел“ е малко по-хумористичен, отколкото сатиричен, при нас е обратното.“
Още, включително за конкуренцията между Чавдар Николов и Христо Комарницки – в първия звуков файл:
Навремето като свидетел пред Народния съд писателят Николай Райнов е казал: „Карикатурата не е изкуство“. Бил ли е прав? „Не!“
В кой период българските карикатуристи са живели най-спокойно? „Категорично в сегашния период, защото преди е имало гонения.“
Още за гоненията на български карикатуристи преди и след 1944 г. – във втория звуков файл:
Покрай последните избори за кмет на София се наложи усещането, че онази управляваща генерация отпреди Десети ноември се реабилитира в политиката чрез третото поколение наследници. Демоде ли е вече да си антикомунист? „Сигурно не, но като гледам, сега не е демоде да си всякакъв „анти“. Но навремето не го направихме както трябва. Също както с досиетата. Добре поне, че сме в Европейския съюз. Което е късмет, защото не ми се струва, че не сме го заслужили.“
Промениха ли се протестите и фактор ли са в нашата политика? „Продължаваме да се събираме от време на време едни и същи хора, понякога сме повече, в зависимост от времето и дали не е сезон за море. Но може би това ни е хубавото на нас, българите, че на протестите не стигаме до някаква крайност. Затова имахме и „мирен преход“, ако не беше толкова мирен, може би щеше да е по-успешен, кой знае?“
Купуват ли „потърпевшите“ свои карикатури? „Да, и такива хора трябва да ги поощрим. Но интересът им е към собствената им личност. Не съм срещал политик, който да колекционира карикатури. Твърдеше се, че Симеон Сакскобургготски има колекция и дори беше направена изложба с негови карикатури, на която той присъства.“
След атентата срещу редакцията на Шарли Ебдо в Париж беше казал, че някои техни карикатури надхвърлят твоето усещане за мяра и естетика. Трябва ли да има морални граници за това, какво е допустимо да се рисува? Кога нарисуваното се превръща и в унижение? „Французите са си отвоювали правото да рисуват безпощадно теми от религиите – и исляма, и католицизма. Френската култура е задължително срещу религията, срещу нейните най-тъмни страни. Но има културна пропаст. Идват хора, които не са подготвени да видят това, което е нарисувано. А унижение е, когато се осмива политик заради негови физически недъзи. Това е унижение и аз за жалост съм си позволявал да осмивам например покойния президент Желю Желев, защото е нисък. Но политическата карикатура е нещо, което трябва да те жегне и въпросният политик да бъде ядосан.“
Още – в третия звуков файл, плюс разговор със слушатели:
Имало ли е момент, в който да е искал да емигрира и да напусне България? „През 90-те години в Англия. Но се отказах, бях вече над 30 години, беше късно. А и там всичко ми беше еднакво. Пътувах между Бирмингам и Лондон и никога не знаех в кой от двата града пристигам – всичко ми беше еднакво. Докато в България, ако например отида във Враца, веднага се сещам за някоя скала или нещо друго, и ще разбера къде съм. Там такова усещане няма, просто не си си на мястото. И като се върнах, тук ме наричаха „идиот на републиката“.
Още за традициите на карикатурата, за Банкси и индустрията около него – в последния звуков файл, плюс още слушатели:
